Десетокласниците ще решават задачи, свързани не само с български език и литература, но и с история, философия и изкуство на националното външно оценяване през 2027 г. Новият модел на изпита вече е публикуван от Министерството на образованието и науката и предвижда по-силно застъпване на интегрирани задачи. Броят им остава 22, но времето за работа се увеличава от 90 на 120 минути. Максималният резултат остава 100 точки. Изпитът ще включва 13 задачи с избираем отговор, шест с кратък свободен отговор, една задача за редактиране, една за формулиране на теза и една за създаване на текст - резюме, заявление или автобиография.

Новото е, че част от задачите ще свързват знания от БЕЛ с теми от историята и философията. МОН не уточнява колко точно въпроса ще има от всяка област.
Сред темите по история са Българското възраждане, периодът от Освобождението до края на Втората световна война, светът между двете световни войни и България от 1945 до 1989 г. По философия учениците ще трябва да работят с теми като личност и себепознание, свобода и човешки цели, красота и изкуство, критическо мислене, политическа философия и философия на правото.

Примерните задачи показват докъде стига интегрираният подход. В една от тях учениците трябва да разпознаят значението на понятието „секуларизация“. В друга са поставени едно до друго „Черен квадрат“ на Казимир Малевич и „Раждането на Венера“ на Сандро Ботичели, като се пита кое произведение не следва принципа на подражание на природата.
Има и задача, в която трябва да бъдат посочени трите елемента на човешката психика според психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд.

Литературата също се обвързва с исторически контекст. Един от примерите използва „Отворено писмо до г. Борис Вазов“ на Гео Милев и изисква посочване на исторически факт за събитията от септември 1923 г. и техен художествен отзвук в поемата „Септември“. Друга задача включва откъс от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов и пита кое историческо събитие е представено в текста.Примерната тема за формулиране на теза е „Родина и чужбина“, а задачата за създаване на текст изисква резюме върху материал със заглавие „Ученето днес - дигитално или аналогово?“.

От МОН уточняват, че публикуваните примери не са задължителни типови задачи и формулировките на реалния изпит могат да бъдат различни.Според ведомството целта на новия формат е учениците да показват не само запаметени знания, а умения за работа с текст, анализ, критическо мислене, извличане на информация от документи, изображения, карти и схеми и разграничаване на факт от интерпретация.Повече време за работа е предвидено именно заради по-сложните условия и необходимостта от внимателно осмисляне. За учениците със специални образователни потребности ще могат да бъдат осигурени до още 30 минути.

Новият модел обаче предизвика и критики. Преподавателят и експерт по иновации Леона Асланова, която тази година работи с десетокласници, определя като проблем факта, че форматът е публикуван след началото на учебната година. Тя поставя въпроси и за големия обем литературен материал - от Паисий Хилендарски до Йордан Радичков, както и за  липсата на конкретна информация колко задачи ще бъдат свързани с всеки отделен предмет.В същото време Асланова оценява положително идеята за повече интердисциплинарност и сътрудничество между преподавателите, но смята, че настоящият випуск разполага с по-малко време за адаптация към новия формат.

За четвърти и седми клас публикуваните модели за учебната 2026/2027 година остават без промяна. Промяна има и при НВО по математика за 10. клас - задачите намаляват от 18 на 16.