Предложението на Министерството на образованието и науката за въвеждане на единен национален инструмент за проследяване развитието на децата в предучилищна възраст предизвика сериозен спор сред университетски преподаватели, педагози и родители. Проектът е част от промените в Наредба №5 за предучилищното образование, публикувани за обществено обсъждане на 10 август, като становища могат да се подават до 9 септември.
Макар в публичното пространство системата често да е наричана „тест за детската градина“, от МОН подчертават, че не става дума за изпит, поставяне на оценки или диагностициране на децата. Идеята на ведомството е всички детски градини да използват обща методика и критерии, чрез които да се проследяват шест области от развитието - двигателни умения, фина моторика, практически умения, когнитивно, езиково и социално-емоционално развитие. Според министерството така затрудненията ще могат да бъдат разпознавани по-рано и при необходимост детето да получава подкрепа.
МОН посочва още, че инструментите са преминали през апробиране в 470 детски градини, като са обхванати по около 2100 деца от първа и четвърта възрастова група, а близо 500 педагогически специалисти са били обучени за прилагането им. Учители и директори, участвали в пилотното изпитване, са оценили положително възможността различните подходи, използвани в момента, да бъдат обединени в обща рамка.
Срещу начина, по който е предложена системата, обаче се обяви група университетски преподаватели. Петиция за отмяна на проекта, инициирана от проф. Милен Замфиров, вече е събрала над 5600 подписа. Сред посочените под нея преподаватели са проф. Весела Гюрова, проф. Петя Караиванова, проф. Ирина Колева, доц. Деляна Чуховска, проф. Юлия Дончева, проф. Красимира Петрова-Минева, доц. Вероника Рачева и други.
Критиците поставят под съмнение стандартизацията и надеждността на използваната методика и възможността чрез нея да бъдат определяни граници между нормално развитие, леко изоставане и проблем. Те поставят и въпроса доколко подобна оценка следва да бъде правена от детски учител, а не от психолог или друг специалист. Сред възраженията са още липсата според тях на достатъчно методическа подкрепа и супервизия, както и рискът учителят да бъде натоварен с функции извън професионалната му компетентност.
Темата стигна и до специална среща в Министерството на образованието на 24 август. На нея университетски преподаватели са поставили въпроси както за нормативното въвеждане на инструментариума, така и за формулировката и съдържанието на конкретни задачи. Според участници отделни задания трябва да бъдат допълнително прецизирани спрямо възрастовите особености на децата и начина, по който реално ще се прилагат в детската градина. От МОН заявиха, че конкретните задачи могат да бъдат коригирани в резултат на общественото обсъждане.
Министерството от своя страна отхвърля опасенията, че на учителите се възлагат функции на психолози, логопеди или други специалисти. Според ведомството инструментът трябва единствено да дава по-структурирана информация за силните страни на детето и областите, в които то може да се нуждае от допълнителна подкрепа, без да замества специализираната оценка.
Именно на фона на тази вече разгорещена дискусия внимание привлякоха и конкретни задачи от изданието „Готовност за училище: Скринингов инструмент и ръководство за учителя“, показани от активистката Ирина Манушева.
Какво е общото между снега и сладоледа? Според посочената система най-висок резултат носи отговорът, че те са „замръзнали неща“ или „състояния на студа“. Ако детето каже просто, че са студени или че се топят от топлината, получава една точка, а ако забележи, че са бели - нито една. Подобна логика се следва при сравнението между птица и самолет. „Летящи обекти“ носи максималните две точки, докато очевидното наблюдение „имат крила“ се оценява само с една. При очите и ушите две точки получава детето, което ги определи като „сетива“ или „органи на сетивата“. Ако каже, че са части на главата, резултатът е една точка, а ако забележи, че хората обичайно имат по две - нула.
Тъкмо тези примери провокираха нова вълна от въпроси дали подобна система не рискува да възнаграждава предварително зададен начин на формулиране, вместо разнообразието в детското мислене.
Манушева коментира, че така още в ранна възраст може да се утвърждава представата, че съществува само един „правилен“ начин да се достигне до отговор. Според нея проблемът далеч не е само в една конкретна задача, а в образователен модел, който може да насочва децата към търсене на очакваната формулировка, вместо към свободно наблюдение и аргументиране.
На този фон общественото обсъждане на промените продължава, а окончателният вариант на Наредбата и на инструментите все още не е факт. Именно затова следващите дни ще бъдат важни – както за позицията на МОН, така и за това доколко възраженията на специалистите ще бъдат отразени в крайния модел.
А ето и част от въпросите и начина, по който са разпределени точките. Нека проверим колко от възрастните бихме се оказали „готови за първи клас“:
По какво си приличат?
Ябълка и круша
2 т.: „Плодове“.
1 т.: „Неща за ядене“ / „Храна“.
0 т.: „Сладки са“ / „Растат на дървото“.
Птица и самолет
2 т.: „Летящи обекти“ / „Неща, които летят във въздуха“.
1 т.: „Имат крила“.
0 т.: „Високо са“ / „Имат двигател/ песен“.
Очи и уши
2 т.: „Сетива“ / „Органи на сетивата“.
1 т.: „Части на главата/лицето“ / „С тях разбираме какво става наоколо“.
0 т.: „Имаме по две“ / „Гледаме и слушаме“.
Слънце и лампа
2 т.: „Източници на светлина“.
1 т.: „Светят“ / „Правят светло, за да виждаме“.
0 т.: „Жълти са“ / „Топли са“.
Сняг и сладолед
2 т.: „Замръзнали неща“ / „Състояния на студа“.
1 т.: „Студени са“ / „Топят се от топлината“.
0 т.: „Бели са“ / „Сладоледът се яде, снегът – не“.
„Самолетът лети в небето, а корабът плава в...“
2 т.: „Морето“ или „Водата“
1 т.: „Океана“, „Реката“
0 т.: „Има котва“, „Голям“
„Колата има четири колела, а моторът има...“
2 т.: „Две“
1 т.: „Само две“, „По-малко“
0 т.: „Бърз“, „Каска“
Макар в публичното пространство системата често да е наричана „тест за детската градина“, от МОН подчертават, че не става дума за изпит, поставяне на оценки или диагностициране на децата. Идеята на ведомството е всички детски градини да използват обща методика и критерии, чрез които да се проследяват шест области от развитието - двигателни умения, фина моторика, практически умения, когнитивно, езиково и социално-емоционално развитие. Според министерството така затрудненията ще могат да бъдат разпознавани по-рано и при необходимост детето да получава подкрепа.
МОН посочва още, че инструментите са преминали през апробиране в 470 детски градини, като са обхванати по около 2100 деца от първа и четвърта възрастова група, а близо 500 педагогически специалисти са били обучени за прилагането им. Учители и директори, участвали в пилотното изпитване, са оценили положително възможността различните подходи, използвани в момента, да бъдат обединени в обща рамка.
Срещу начина, по който е предложена системата, обаче се обяви група университетски преподаватели. Петиция за отмяна на проекта, инициирана от проф. Милен Замфиров, вече е събрала над 5600 подписа. Сред посочените под нея преподаватели са проф. Весела Гюрова, проф. Петя Караиванова, проф. Ирина Колева, доц. Деляна Чуховска, проф. Юлия Дончева, проф. Красимира Петрова-Минева, доц. Вероника Рачева и други.
Критиците поставят под съмнение стандартизацията и надеждността на използваната методика и възможността чрез нея да бъдат определяни граници между нормално развитие, леко изоставане и проблем. Те поставят и въпроса доколко подобна оценка следва да бъде правена от детски учител, а не от психолог или друг специалист. Сред възраженията са още липсата според тях на достатъчно методическа подкрепа и супервизия, както и рискът учителят да бъде натоварен с функции извън професионалната му компетентност.
Темата стигна и до специална среща в Министерството на образованието на 24 август. На нея университетски преподаватели са поставили въпроси както за нормативното въвеждане на инструментариума, така и за формулировката и съдържанието на конкретни задачи. Според участници отделни задания трябва да бъдат допълнително прецизирани спрямо възрастовите особености на децата и начина, по който реално ще се прилагат в детската градина. От МОН заявиха, че конкретните задачи могат да бъдат коригирани в резултат на общественото обсъждане.
Министерството от своя страна отхвърля опасенията, че на учителите се възлагат функции на психолози, логопеди или други специалисти. Според ведомството инструментът трябва единствено да дава по-структурирана информация за силните страни на детето и областите, в които то може да се нуждае от допълнителна подкрепа, без да замества специализираната оценка.
Именно на фона на тази вече разгорещена дискусия внимание привлякоха и конкретни задачи от изданието „Готовност за училище: Скринингов инструмент и ръководство за учителя“, показани от активистката Ирина Манушева.
Какво е общото между снега и сладоледа? Според посочената система най-висок резултат носи отговорът, че те са „замръзнали неща“ или „състояния на студа“. Ако детето каже просто, че са студени или че се топят от топлината, получава една точка, а ако забележи, че са бели - нито една. Подобна логика се следва при сравнението между птица и самолет. „Летящи обекти“ носи максималните две точки, докато очевидното наблюдение „имат крила“ се оценява само с една. При очите и ушите две точки получава детето, което ги определи като „сетива“ или „органи на сетивата“. Ако каже, че са части на главата, резултатът е една точка, а ако забележи, че хората обичайно имат по две - нула.
Тъкмо тези примери провокираха нова вълна от въпроси дали подобна система не рискува да възнаграждава предварително зададен начин на формулиране, вместо разнообразието в детското мислене.
Манушева коментира, че така още в ранна възраст може да се утвърждава представата, че съществува само един „правилен“ начин да се достигне до отговор. Според нея проблемът далеч не е само в една конкретна задача, а в образователен модел, който може да насочва децата към търсене на очакваната формулировка, вместо към свободно наблюдение и аргументиране.
На този фон общественото обсъждане на промените продължава, а окончателният вариант на Наредбата и на инструментите все още не е факт. Именно затова следващите дни ще бъдат важни – както за позицията на МОН, така и за това доколко възраженията на специалистите ще бъдат отразени в крайния модел.
А ето и част от въпросите и начина, по който са разпределени точките. Нека проверим колко от възрастните бихме се оказали „готови за първи клас“:
По какво си приличат?
Ябълка и круша
2 т.: „Плодове“.
1 т.: „Неща за ядене“ / „Храна“.
0 т.: „Сладки са“ / „Растат на дървото“.
Птица и самолет
2 т.: „Летящи обекти“ / „Неща, които летят във въздуха“.
1 т.: „Имат крила“.
0 т.: „Високо са“ / „Имат двигател/ песен“.
Очи и уши
2 т.: „Сетива“ / „Органи на сетивата“.
1 т.: „Части на главата/лицето“ / „С тях разбираме какво става наоколо“.
0 т.: „Имаме по две“ / „Гледаме и слушаме“.
Слънце и лампа
2 т.: „Източници на светлина“.
1 т.: „Светят“ / „Правят светло, за да виждаме“.
0 т.: „Жълти са“ / „Топли са“.
Сняг и сладолед
2 т.: „Замръзнали неща“ / „Състояния на студа“.
1 т.: „Студени са“ / „Топят се от топлината“.
0 т.: „Бели са“ / „Сладоледът се яде, снегът – не“.
„Самолетът лети в небето, а корабът плава в...“
2 т.: „Морето“ или „Водата“
1 т.: „Океана“, „Реката“
0 т.: „Има котва“, „Голям“
„Колата има четири колела, а моторът има...“
2 т.: „Две“
1 т.: „Само две“, „По-малко“
0 т.: „Бърз“, „Каска“