Паметна плоча в чест на генерал-лейтенант Атанас Стефанов и неговия брат подпоручик Иван Стефанов бе открита в село Миндя. Двамата са участници във войните за национално освобождение и обединение и оставят различна, но значима следа във военната история на България.
Атанас Стефанов е роден в Търново на 13 септември 1891 г., а брат му Иван - на 20 май 1893 г. Двамата постъпват като кадети във Военното на Н.В. училище през 1905 г. и са зачислени в 32-рия Царски випуск. След завършването си през 1912 г. са произведени в чин подпоручик и заминават за фронта. Атанас Стефанов е назначен за командир на 6-а рота от 18-и пехотен Етърски на Н.В. Фердинанд полк, а Иван Стефанов - за командир на 1-ва рота от 20-и пехотен Добруджански на Н.В. Княз Кирил Преславски полк.
Военният път на по-малкия брат приключва още през Балканската война. Подпоручик Иван Стефанов загива на 5 март 1913 г. при езерото Деркос на Чаталджанските позиции. Погребан е в църковния двор на село Караджакьой в Източна Тракия.
Кариерата на Атанас Стефанов продължава и през следващите десетилетия. По време на Втората световна война той достига чин генерал-лейтенант, командва IV отделна армия и Прикриващия фронт. Освен като военен, той развива активна обществена дейност във Велико Търново. През 1931 г. става председател на Комитета за построяване на Военния клуб и основава аероклуб в града. Четири години по-късно е заместник-председател на Изпълнителния комитет за честването на 100 години от Велчовата завера. Сред инициативите му е и изграждането на паметници по пътя на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Като участник във войните за национално освобождение и обединение генералът приема за свой дълг съхраняването на паметта за загиналите войници. Той участва в откриването на паметници и прави лични дарения за изграждането на войнишки мемориали в Търновска околия. На 12 септември 1944 г. ген. Атанас Стефанов е убит на път от София за Плевен. На 2 април 1945 г. Плевенският народен съд постановява присъда срещу него посмъртно.
На 22 март 2021 г. генерал-лейтенант Атанас Стефанов, заедно с още 36 български генерали, родени във Велико Търново и достигнали генералски чин до 1945 г., е удостоен със званието „Почетен гражданин на Велико Търново“. През 2024 г. Дирекция „Държавен военноисторически архив“ издава документи, удостоверяващи гибелта на двамата братя. Те са използвани при подготовката на паметната плоча, която вече напомня в Миндя за живота и съдбата на Атанас и Иван Стефанов.
Атанас Стефанов е роден в Търново на 13 септември 1891 г., а брат му Иван - на 20 май 1893 г. Двамата постъпват като кадети във Военното на Н.В. училище през 1905 г. и са зачислени в 32-рия Царски випуск. След завършването си през 1912 г. са произведени в чин подпоручик и заминават за фронта. Атанас Стефанов е назначен за командир на 6-а рота от 18-и пехотен Етърски на Н.В. Фердинанд полк, а Иван Стефанов - за командир на 1-ва рота от 20-и пехотен Добруджански на Н.В. Княз Кирил Преславски полк.
Военният път на по-малкия брат приключва още през Балканската война. Подпоручик Иван Стефанов загива на 5 март 1913 г. при езерото Деркос на Чаталджанските позиции. Погребан е в църковния двор на село Караджакьой в Източна Тракия.
Кариерата на Атанас Стефанов продължава и през следващите десетилетия. По време на Втората световна война той достига чин генерал-лейтенант, командва IV отделна армия и Прикриващия фронт. Освен като военен, той развива активна обществена дейност във Велико Търново. През 1931 г. става председател на Комитета за построяване на Военния клуб и основава аероклуб в града. Четири години по-късно е заместник-председател на Изпълнителния комитет за честването на 100 години от Велчовата завера. Сред инициативите му е и изграждането на паметници по пътя на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Като участник във войните за национално освобождение и обединение генералът приема за свой дълг съхраняването на паметта за загиналите войници. Той участва в откриването на паметници и прави лични дарения за изграждането на войнишки мемориали в Търновска околия. На 12 септември 1944 г. ген. Атанас Стефанов е убит на път от София за Плевен. На 2 април 1945 г. Плевенският народен съд постановява присъда срещу него посмъртно.
На 22 март 2021 г. генерал-лейтенант Атанас Стефанов, заедно с още 36 български генерали, родени във Велико Търново и достигнали генералски чин до 1945 г., е удостоен със званието „Почетен гражданин на Велико Търново“. През 2024 г. Дирекция „Държавен военноисторически архив“ издава документи, удостоверяващи гибелта на двамата братя. Те са използвани при подготовката на паметната плоча, която вече напомня в Миндя за живота и съдбата на Атанас и Иван Стефанов.