На 19 октомври Българската православна църква почита свети Йоан Рилски Чудотворец - най-тачения български светец, смятан за небесен закрилник на народа ни. През 2026 г. се навършват 1150 години от предполагаемото му рождение и 1080 години от неговата кончина. Животът на светеца е свързан и с Велико Търново, където в продължение на векове са се съхранявали мощите му.
Свети Иван Рилски е роден според традиционно възприетата датировка през 876 г. в село Скрино, недалеч от днешна Дупница. Живее през един от най-значимите периоди в българската история - времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. До около 25-годишна възраст бъдещият светец се занимава със скотовъдство. Воден от желанието да посвети живота си на Бога, той напуска светския живот и приема монашеството. Първоначално пребивава в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен, а впоследствие се отдава на отшелничество и молитви. След период на уединение във Витоша той се установява в Рила планина, където прекарва голяма част от живота си далеч от светската суета. Именно там поставя началото на монашеската общност, от която по-късно се развива Рилският манастир - една от най-големите духовни светини на България.
Според житието му славата на отшелника постепенно се разпространява из страната. Вярващи търсят неговите съвети и молитви, а църковното предание му приписва множество чудотворни изцеления.
Един от най-известните разкази за свети Иван Рилски е свързан с цар Петър I. Владетелят пожелал лично да се срещне с прочутия отшелник и предприел пътуване до Рила. Светецът обаче отказал личната среща, като според преданието приел изпратените му плодове, но върнал златото. Постъпката се възприема като израз на неговото смирение и отказ от материалните богатства.
Свети Иван Рилски умира на 18 август 946 г., оставяйки след себе си духовно наследство, което продължава да оказва влияние върху православното християнство в България.
Особено интересна е историята на неговите мощи, която свързва Рилската обител, Средец и средновековната столица Търново. След кончината му мощите първоначално се съхраняват в района на Рилския манастир, а по-късно са пренесени в Средец - днешна София. През 1183 г., по време на унгарско-византийските войни, те са отнесени в унгарския град Естергом, но четири години по-късно са върнати.
През 1195 г. цар Иван Асен I нарежда мощите на свети Иван Рилски да бъдат тържествено пренесени в Търново. Така светинята се озовава в столицата на възстановената българска държава, където остава повече от два века и половина. Присъствието на мощите в Търново има голямо духовно и символично значение за средновековна България. Почитта към светеца се превръща в част от религиозния живот на столицата, а неговият култ продължава да се развива и след падането на града под османска власт.
През 1469 г. монаси от Рилската обител получават разрешение да върнат мощите в манастира, основан от светеца. Пренасянето им от Търново до Рила се превръща в едно от важните събития в историята на българското православие през XV век. Църквата отбелязва това събитие на 1 юли. И днес мощите на свети Иван Рилски се съхраняват в специална ракла в главния храм на Рилския манастир, където хиляди поклонници пристигат всяка година.
Връзката на светеца с Велико Търново е възстановена и в по-ново време. През лятото на 2009 г. по молба на Великотърновския митрополит Григорий Светият синод взема решение частица от мощите на свети Иван Рилски да бъде предоставена на старопрестолния град. Светинята е предадена от българския патриарх Максим и игумена на Рилския манастир епископ Евлогий. Посрещането ѝ във Велико Търново е съпроводено с тържествена церемония, военни почести и присъствието на множество вярващи.
Днес свети Иван Рилски продължава да бъде почитан като закрилник на българския народ и образец за смирение, милосърдие и духовна устойчивост. Неговото име носят храмове, училища, болници и редица обществени институции в страната.
Днес отбелязваме и Деня на българския лекар, избран за професионален празник на медиците именно заради почитта към свети Иван Рилски Чудотворец, смятан и за закрилник на българските лекари. На този ден отдаваме признание на всички, които са посветили живота си на грижата за човешкото здраве, с благодарност за техния труд, всеотдайност и човечност.
Свети Иван Рилски е роден според традиционно възприетата датировка през 876 г. в село Скрино, недалеч от днешна Дупница. Живее през един от най-значимите периоди в българската история - времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. До около 25-годишна възраст бъдещият светец се занимава със скотовъдство. Воден от желанието да посвети живота си на Бога, той напуска светския живот и приема монашеството. Първоначално пребивава в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен, а впоследствие се отдава на отшелничество и молитви. След период на уединение във Витоша той се установява в Рила планина, където прекарва голяма част от живота си далеч от светската суета. Именно там поставя началото на монашеската общност, от която по-късно се развива Рилският манастир - една от най-големите духовни светини на България.
Според житието му славата на отшелника постепенно се разпространява из страната. Вярващи търсят неговите съвети и молитви, а църковното предание му приписва множество чудотворни изцеления.
Един от най-известните разкази за свети Иван Рилски е свързан с цар Петър I. Владетелят пожелал лично да се срещне с прочутия отшелник и предприел пътуване до Рила. Светецът обаче отказал личната среща, като според преданието приел изпратените му плодове, но върнал златото. Постъпката се възприема като израз на неговото смирение и отказ от материалните богатства.
Свети Иван Рилски умира на 18 август 946 г., оставяйки след себе си духовно наследство, което продължава да оказва влияние върху православното християнство в България.
Особено интересна е историята на неговите мощи, която свързва Рилската обител, Средец и средновековната столица Търново. След кончината му мощите първоначално се съхраняват в района на Рилския манастир, а по-късно са пренесени в Средец - днешна София. През 1183 г., по време на унгарско-византийските войни, те са отнесени в унгарския град Естергом, но четири години по-късно са върнати.
През 1195 г. цар Иван Асен I нарежда мощите на свети Иван Рилски да бъдат тържествено пренесени в Търново. Така светинята се озовава в столицата на възстановената българска държава, където остава повече от два века и половина. Присъствието на мощите в Търново има голямо духовно и символично значение за средновековна България. Почитта към светеца се превръща в част от религиозния живот на столицата, а неговият култ продължава да се развива и след падането на града под османска власт.
През 1469 г. монаси от Рилската обител получават разрешение да върнат мощите в манастира, основан от светеца. Пренасянето им от Търново до Рила се превръща в едно от важните събития в историята на българското православие през XV век. Църквата отбелязва това събитие на 1 юли. И днес мощите на свети Иван Рилски се съхраняват в специална ракла в главния храм на Рилския манастир, където хиляди поклонници пристигат всяка година.
Връзката на светеца с Велико Търново е възстановена и в по-ново време. През лятото на 2009 г. по молба на Великотърновския митрополит Григорий Светият синод взема решение частица от мощите на свети Иван Рилски да бъде предоставена на старопрестолния град. Светинята е предадена от българския патриарх Максим и игумена на Рилския манастир епископ Евлогий. Посрещането ѝ във Велико Търново е съпроводено с тържествена церемония, военни почести и присъствието на множество вярващи.
Днес свети Иван Рилски продължава да бъде почитан като закрилник на българския народ и образец за смирение, милосърдие и духовна устойчивост. Неговото име носят храмове, училища, болници и редица обществени институции в страната.
Днес отбелязваме и Деня на българския лекар, избран за професионален празник на медиците именно заради почитта към свети Иван Рилски Чудотворец, смятан и за закрилник на българските лекари. На този ден отдаваме признание на всички, които са посветили живота си на грижата за човешкото здраве, с благодарност за техния труд, всеотдайност и човечност.