Търновецът Методий Хаджипетков е признат за основател на българското колоездене. За малко познатата, но изключително любопитна история разказва дългогодишният главен уредник и завеждащ отдел „Нова и най-нова история“ в Регионалния исторически музей във Велико Търново Тодорка Недева. Поводът да бъде припомнена личността на Хаджипетков е предстоящото колоездачно състезание „Джиро д’Италия“, на което старата българска столица също ще бъде домакин.
Методий Хаджипетков е роден през 1861 г. и остава в историята като един от най-любопитните и предприемчиви търновци от края на XIX и началото на XX век. Първоначално той си купува т.нар. бициклет – велосипед с голямо предно и малко задно колело. През 1885 г. Хаджипетков става инициатор за създаването на първата колоездачна група в България. Според Тодорка Недева съпругата му Недялка е първата жена колоездачка у нас.
Малко известен факт е, че първият задграничен паспорт, издаден на търновец, е бил именно на Методий Хаджипетков. Документът е свързан с пътуването му до Одеса и носи датата 12 септември 1878 г.
При едно от пътуванията си в чужбина, на връщане от Чикаго, Хаджипетков донася със себе си още три велосипеда, детски шейни и кънки. С новите колелета той започва по-дълги преходи. Заедно със съпругата си Недялка редовно прави излети от Велико Търново до Русе – разстояние от около 100 километра. Така постепенно колоездачната идея се разпространява и в крайдунавския град, където също се създава клуб.
По примера на Хаджипетков в различни части на България започват да възникват колоездачни дружества. През 1901 г. той организира първия колоездачен събор на всички клубове в страната. Именно тази година се приема за рождена за българското колоездене, а Методий Хаджипетков официално е признат за негов основател.
Личността му обаче не се изчерпва само със спорта. Вероятно малцина знаят, че търновецът е смятан и за „баща“ на българската лимонада. Само около 40 години след изобретяването на машината за газиране на вода, Хаджипетков внася подобно съоръжение в България. През 1882 г. в Свищов той произвежда първата българска лимонада. Напитката почти не се отличавала на вкус от днешната. Основната ѝ съставка била лимоново масло – есенция, извличана от лимонови кори. Хаджипетков пълнел лимонадата в стъклени шишета с топчета, които сами по себе си предизвиквали интерес.
Колко популярен е бил предприемчивият търновец сред съвременниците си личи и от факта, че е споменат от Алеко Константинов в „До Чикаго и назад“. Свищовлията описва Хаджипетков като човек, който сам, без да знае чужд език, тръгнал от Търново и през Хамбург и Ню Йорк стигнал до Чикаго.
Към средата на живота си Методий Хаджипетков започва да се занимава и с производство на вино и разноцветни мастила. През 1886 г. открива нова содо-лимонадена фабрика.
По думите на Тодорка Недева той е бил и сред първите туристи в старата столица – човек с дух на откривател, който въвежда нови идеи, технологии и навици в следосвобожденска България. Историята на Методий Хаджипетков днес звучи особено актуално покрай предстоящото домакинство на Велико Търново на „Джиро д’Италия“. Тя припомня, че корените на българското колоездене започват именно от старата столица и от един търновец, превърнал любопитството, смелостта и предприемчивостта си в национална следа
Методий Хаджипетков е роден през 1861 г. и остава в историята като един от най-любопитните и предприемчиви търновци от края на XIX и началото на XX век. Първоначално той си купува т.нар. бициклет – велосипед с голямо предно и малко задно колело. През 1885 г. Хаджипетков става инициатор за създаването на първата колоездачна група в България. Според Тодорка Недева съпругата му Недялка е първата жена колоездачка у нас.
Малко известен факт е, че първият задграничен паспорт, издаден на търновец, е бил именно на Методий Хаджипетков. Документът е свързан с пътуването му до Одеса и носи датата 12 септември 1878 г.
При едно от пътуванията си в чужбина, на връщане от Чикаго, Хаджипетков донася със себе си още три велосипеда, детски шейни и кънки. С новите колелета той започва по-дълги преходи. Заедно със съпругата си Недялка редовно прави излети от Велико Търново до Русе – разстояние от около 100 километра. Така постепенно колоездачната идея се разпространява и в крайдунавския град, където също се създава клуб.
По примера на Хаджипетков в различни части на България започват да възникват колоездачни дружества. През 1901 г. той организира първия колоездачен събор на всички клубове в страната. Именно тази година се приема за рождена за българското колоездене, а Методий Хаджипетков официално е признат за негов основател.
Личността му обаче не се изчерпва само със спорта. Вероятно малцина знаят, че търновецът е смятан и за „баща“ на българската лимонада. Само около 40 години след изобретяването на машината за газиране на вода, Хаджипетков внася подобно съоръжение в България. През 1882 г. в Свищов той произвежда първата българска лимонада. Напитката почти не се отличавала на вкус от днешната. Основната ѝ съставка била лимоново масло – есенция, извличана от лимонови кори. Хаджипетков пълнел лимонадата в стъклени шишета с топчета, които сами по себе си предизвиквали интерес.
Колко популярен е бил предприемчивият търновец сред съвременниците си личи и от факта, че е споменат от Алеко Константинов в „До Чикаго и назад“. Свищовлията описва Хаджипетков като човек, който сам, без да знае чужд език, тръгнал от Търново и през Хамбург и Ню Йорк стигнал до Чикаго.
Към средата на живота си Методий Хаджипетков започва да се занимава и с производство на вино и разноцветни мастила. През 1886 г. открива нова содо-лимонадена фабрика.
По думите на Тодорка Недева той е бил и сред първите туристи в старата столица – човек с дух на откривател, който въвежда нови идеи, технологии и навици в следосвобожденска България. Историята на Методий Хаджипетков днес звучи особено актуално покрай предстоящото домакинство на Велико Търново на „Джиро д’Италия“. Тя припомня, че корените на българското колоездене започват именно от старата столица и от един търновец, превърнал любопитството, смелостта и предприемчивостта си в национална следа