Писателката и дипломат Юлияна Антонова-Мурата обеща на читателите си още нови разкази и роман по време на среща в Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново. Авторката гостува в старата столица, за да представи петата си книга „Сате сате, Япония“ и да разкаже за хората и малките житейски истории, които повече от две десетилетия продължават да я вдъхновяват в Япония.
Антонова-Мурата живее в страната повече от 25 години. Вместо големите туристически забележителности, в книгите си тя избира да показва Япония през всекидневието – през случайни срещи, разговори, възрастни хора, деца и жестове, които често остават незабелязани.
„Искам да пиша за хората с много любов, за любов и за радост в сърцето“, сподели авторката.
Именно човешките отношения са в центъра и на „Сате сате, Япония“. Заглавието идва от често използвано японско междуметие, с което се преминава към следваща тема или действие. За писателката обаче то носи и друго послание - скъсяване на разстоянието между автор и читател чрез споделени преживявания. Сред историите в книгата е срещата ѝ със 101-годишен японец, когото Антонова-Мурата вижда при подновяване на шофьорската си книжка. Познанството им прераства в приятелство и се превръща в повод тя да разкаже за жизнеността и отношението към възрастните хора в Япония. Друг от героите ѝ е 98-годишен мъж, срещнат на стръмна улица. Когато писателката го пита как успява да запази силите и спокойствието си, той ѝ отговаря, че всеки ден „кърпи деня“. Зад необичайния израз стои проста философия - вечер да оставиш в отминалия ден обидите, неприятните думи и разочарованията, за да започнеш следващата сутрин начисто. В книгата присъстват още теми за дълголетието, значението на поздрава, силата на думите и онези малки прояви на внимание, които могат да променят нечий ден.
„Моши моши, Япония“, „Уки уки, Япония“, „Сан сан, Япония“ и „Хай хай, Япония“ са предишните четири книги на авторката. Те оформят своеобразна поредица от кратки истории за живота в Япония, чиито герои са хора на всякаква възраст - от малки деца до столетници.
Срещата във Велико Търново имаше и музикална част. Ученици и студенти поздравиха гостенката с изпълнения на флейта и песни на български и японски език. Сред присъстващите беше и заместник-кметът Снежана Данева-Иванова, която приветства писателката и ѝ подари сувенири, свързани с Велико Търново и България.
Читателите, които закупиха книги, получиха не само автограф, но и специален печат, изработен за Юлияна Антонова-Мурата от нейния съпруг японец. Писателката сподели, че Велико Търново е сред любимите ѝ български градове и изрази надежда отново да се срещне с местната публика. А след пет книги, събрали десетки малки истории от Япония, тя вече гледа и към следващите си проекти – нови разкази и роман.
Антонова-Мурата живее в страната повече от 25 години. Вместо големите туристически забележителности, в книгите си тя избира да показва Япония през всекидневието – през случайни срещи, разговори, възрастни хора, деца и жестове, които често остават незабелязани.
„Искам да пиша за хората с много любов, за любов и за радост в сърцето“, сподели авторката.
Именно човешките отношения са в центъра и на „Сате сате, Япония“. Заглавието идва от често използвано японско междуметие, с което се преминава към следваща тема или действие. За писателката обаче то носи и друго послание - скъсяване на разстоянието между автор и читател чрез споделени преживявания. Сред историите в книгата е срещата ѝ със 101-годишен японец, когото Антонова-Мурата вижда при подновяване на шофьорската си книжка. Познанството им прераства в приятелство и се превръща в повод тя да разкаже за жизнеността и отношението към възрастните хора в Япония. Друг от героите ѝ е 98-годишен мъж, срещнат на стръмна улица. Когато писателката го пита как успява да запази силите и спокойствието си, той ѝ отговаря, че всеки ден „кърпи деня“. Зад необичайния израз стои проста философия - вечер да оставиш в отминалия ден обидите, неприятните думи и разочарованията, за да започнеш следващата сутрин начисто. В книгата присъстват още теми за дълголетието, значението на поздрава, силата на думите и онези малки прояви на внимание, които могат да променят нечий ден.
„Моши моши, Япония“, „Уки уки, Япония“, „Сан сан, Япония“ и „Хай хай, Япония“ са предишните четири книги на авторката. Те оформят своеобразна поредица от кратки истории за живота в Япония, чиито герои са хора на всякаква възраст - от малки деца до столетници.
Срещата във Велико Търново имаше и музикална част. Ученици и студенти поздравиха гостенката с изпълнения на флейта и песни на български и японски език. Сред присъстващите беше и заместник-кметът Снежана Данева-Иванова, която приветства писателката и ѝ подари сувенири, свързани с Велико Търново и България.
Читателите, които закупиха книги, получиха не само автограф, но и специален печат, изработен за Юлияна Антонова-Мурата от нейния съпруг японец. Писателката сподели, че Велико Търново е сред любимите ѝ български градове и изрази надежда отново да се срещне с местната публика. А след пет книги, събрали десетки малки истории от Япония, тя вече гледа и към следващите си проекти – нови разкази и роман.