Днес се навършват 114 години от един от най-значимите дарителски актове в българската история. На 1 септември 1912 година видният свищовски благодетел Димитър Апостолов Ценов завещава на родния си град цялото си имущество - пари, ценни книжа и недвижими имоти, оценени тогава на внушителните 5 милиона златни лева. Желанието му е средствата да послужат за създаването и издръжката на висше търговско училище в Свищов - самостоятелно и независимо учебно заведение, което да се развива под контрола и управлението на държавата.
В завещанието си Димитър Ценов изрично посочва, че бъдещото училище не трябва да бъде сливано с друго държавно или частно учебно заведение. В него трябва да се преподават търговски и финансови науки, търговско право, банково и застрахователно дело и други дисциплини, свързани с подготовката на специалисти за икономическия живот на страната. Вижданията на дарителя са изключително модерни за времето си. Той настоява училището да бъде изградено по подобие на Берлинското „Ханделсхохшуле“, като към него бъде създадено и индустриално отделение - своеобразна практическа лаборатория, в която теоретичните знания да намират реално приложение. За осъществяването на идеята си Ценов предвижда създаването на фонд на негово име, формиран от завещаното имущество. Висшето училище трябва да започне да се издържа от приходите на фонда, след като те достигнат 300 000 лева.
Дарението на Димитър Ценов остава най-голямото индивидуално дарение за създаване на образователна институция в България. За сравнение, братята Христо и Евлоги Георгиеви даряват общо 6 милиона златни лева за развитието на Софийския университет.
Димитър Ценов надживява завещателния си акт с две десетилетия. Последните години от живота си прекарва скромно и в усамотение. Според запазените сведения той живее в болница на Червения кръст, за да не посяга на средствата, които е отделил за бъдещото висше училище.
Дарителят умира през 1932 година. Погребан е в двора на манастира „Св. св. Петър и Павел“ в Свищов.
Повече от век по-късно името на Димитър А. Ценов остава трайно свързано не само със Свищов, но и с развитието на икономическото образование в България. Завещанието му е пример за далновидност, обществена отговорност и рядко срещана отдаденост на образованието и родния град.
В завещанието си Димитър Ценов изрично посочва, че бъдещото училище не трябва да бъде сливано с друго държавно или частно учебно заведение. В него трябва да се преподават търговски и финансови науки, търговско право, банково и застрахователно дело и други дисциплини, свързани с подготовката на специалисти за икономическия живот на страната. Вижданията на дарителя са изключително модерни за времето си. Той настоява училището да бъде изградено по подобие на Берлинското „Ханделсхохшуле“, като към него бъде създадено и индустриално отделение - своеобразна практическа лаборатория, в която теоретичните знания да намират реално приложение. За осъществяването на идеята си Ценов предвижда създаването на фонд на негово име, формиран от завещаното имущество. Висшето училище трябва да започне да се издържа от приходите на фонда, след като те достигнат 300 000 лева.
Дарението на Димитър Ценов остава най-голямото индивидуално дарение за създаване на образователна институция в България. За сравнение, братята Христо и Евлоги Георгиеви даряват общо 6 милиона златни лева за развитието на Софийския университет.
Димитър Ценов надживява завещателния си акт с две десетилетия. Последните години от живота си прекарва скромно и в усамотение. Според запазените сведения той живее в болница на Червения кръст, за да не посяга на средствата, които е отделил за бъдещото висше училище.
Дарителят умира през 1932 година. Погребан е в двора на манастира „Св. св. Петър и Павел“ в Свищов.
Повече от век по-късно името на Димитър А. Ценов остава трайно свързано не само със Свищов, но и с развитието на икономическото образование в България. Завещанието му е пример за далновидност, обществена отговорност и рядко срещана отдаденост на образованието и родния град.