Поколения танцьори, музиканти и певци, свързали живота си с Детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Гусларче“, отново ще бъдат заедно на една сцена. На 12 септември Летният театър в Горна Оряховица ще бъде домакин на специален концерт по повод 60 години от създаването на емблематичния ансамбъл. Спектакълът започва в 19:30 часа, а входът е свободен.
Юбилейната вечер ще бъде своеобразна среща между миналото и настоящето. На сцената ще излязат настоящи детски формации, ръководени от възпитаници на „Гусларче“, както и хора, които преди десетилетия са били част от ансамбъла и днес продължават да пазят връзката си с българския фолклор. Сред участниците ще бъдат Детски танцов състав „Елбетица“ от Горна Оряховица, както и детско-юношеските танцови състави към Сдружение „Български ритми“ и Българското училище „Проф. Иван Шишманов“ във Виена. Към тях ще се присъединят бивши танцьори, музиканти и певици от „Гусларче“, а в концерта ще участват и техни деца и близки. Така на сцената ще се срещнат няколко поколения, обединени от една и съща традиция.
Идеята за юбилейния спектакъл е естествено продължение на концерта от миналата година, когато Горна Оряховица отново събра възпитаници на ансамбъла и ръководени от тях детски състави. Тогава към формациите от Горна Оряховица и Виена се присъедини и Детският танцов състав към Българското училище „Христо Ботев“ в Ню Йорк. Особено емоционално беше завръщането на сцената на хора, които не се бяха занимавали активно с фолклор в продължение на 20–30 години. Именно тази среща между поколенията дава основата и на тазгодишния юбилеен концерт.
Историята на „Гусларче“ започва през 1966 година, когато Петър Ризов създава народен хор в Горна Оряховица. Само няколко години по-късно се появява и школа за народни инструменти, от която постепенно се оформя музикален ансамбъл с хор и оркестър.
През 1970 година е създаден и танцов състав и така „Гусларче“ придобива цялостния си облик – ансамбъл, в който заедно се развиват певци, музиканти и танцьори. Петър Ризов става негов главен художествен ръководител и продължава да дирижира хора.
През следващите десетилетия „Гусларче“ се утвърждава сред силните детско-юношески фолклорни ансамбли в страната. Формацията изнася концерти в България и участва в турнета в Полша, Унгария, СССР, Румъния, Гърция, Чехословакия и други държави.
Изпълнения на ансамбъла остават и във фондовете на Българското радио и Българската телевизия.
„Гусларче“ е носител на званието „Представителен ансамбъл“, лауреат на поредица републикански фестивали и носител на златни медали и плакети за високи художествени постижения. Един от най-големите международни успехи идва през 1981 година, когато ансамбълът печели първата награда „Златната струна“ на международния музикален конкурс в Бидгошч, Полша.
В началото на XXI век ансамбълът прекратява дейността си, но историята му не приключва с последния концерт. Много от неговите възпитаници продължават професионалния си път във фолклора, създават и ръководят състави в България и извън страната и предават наученото на следващи поколения.
Именно това наследство ще бъде в центъра на концерта на 12 септември - не само споменът за един ансамбъл, а доказателството, че създадената преди 60 години школа продължава да живее чрез хората, преминали през нея.
Юбилейната вечер ще бъде своеобразна среща между миналото и настоящето. На сцената ще излязат настоящи детски формации, ръководени от възпитаници на „Гусларче“, както и хора, които преди десетилетия са били част от ансамбъла и днес продължават да пазят връзката си с българския фолклор. Сред участниците ще бъдат Детски танцов състав „Елбетица“ от Горна Оряховица, както и детско-юношеските танцови състави към Сдружение „Български ритми“ и Българското училище „Проф. Иван Шишманов“ във Виена. Към тях ще се присъединят бивши танцьори, музиканти и певици от „Гусларче“, а в концерта ще участват и техни деца и близки. Така на сцената ще се срещнат няколко поколения, обединени от една и съща традиция.
Идеята за юбилейния спектакъл е естествено продължение на концерта от миналата година, когато Горна Оряховица отново събра възпитаници на ансамбъла и ръководени от тях детски състави. Тогава към формациите от Горна Оряховица и Виена се присъедини и Детският танцов състав към Българското училище „Христо Ботев“ в Ню Йорк. Особено емоционално беше завръщането на сцената на хора, които не се бяха занимавали активно с фолклор в продължение на 20–30 години. Именно тази среща между поколенията дава основата и на тазгодишния юбилеен концерт.
Историята на „Гусларче“ започва през 1966 година, когато Петър Ризов създава народен хор в Горна Оряховица. Само няколко години по-късно се появява и школа за народни инструменти, от която постепенно се оформя музикален ансамбъл с хор и оркестър.
През 1970 година е създаден и танцов състав и така „Гусларче“ придобива цялостния си облик – ансамбъл, в който заедно се развиват певци, музиканти и танцьори. Петър Ризов става негов главен художествен ръководител и продължава да дирижира хора.
През следващите десетилетия „Гусларче“ се утвърждава сред силните детско-юношески фолклорни ансамбли в страната. Формацията изнася концерти в България и участва в турнета в Полша, Унгария, СССР, Румъния, Гърция, Чехословакия и други държави.
Изпълнения на ансамбъла остават и във фондовете на Българското радио и Българската телевизия.
„Гусларче“ е носител на званието „Представителен ансамбъл“, лауреат на поредица републикански фестивали и носител на златни медали и плакети за високи художествени постижения. Един от най-големите международни успехи идва през 1981 година, когато ансамбълът печели първата награда „Златната струна“ на международния музикален конкурс в Бидгошч, Полша.
В началото на XXI век ансамбълът прекратява дейността си, но историята му не приключва с последния концерт. Много от неговите възпитаници продължават професионалния си път във фолклора, създават и ръководят състави в България и извън страната и предават наученото на следващи поколения.
Именно това наследство ще бъде в центъра на концерта на 12 септември - не само споменът за един ансамбъл, а доказателството, че създадената преди 60 години школа продължава да живее чрез хората, преминали през нея.