Днес православната църква почита Света Петка Българска - една от най-обичаните светици у нас, възприемана като закрилница на дома, семейството и децата. В народните представи Петковден бележи края на активната стопанска година и началото на зимния празничен цикъл.
Празникът е свързан не само с християнската вяра, но и с множество стари обичаи, запазени през поколенията.В миналото именно около Петковден започвал периодът на т.нар. „сгледи“ - оглеждане и избиране на бъдеща невеста. На първите зимни хора се събирали неженените моми и момци, а семействата вече мислели за бъдещи сватби. Денят бил и повод целият род да се събере около обща трапеза. Правели се курбани за здраве и благополучие, а в много селища се организирали събори. Особено място заемал обредният хляб. Месели се няколко пити, като най-голямата се посвещавала на Света Петка. Свещеникът освещавал дома и трапезата, а семейството се събирало за молитва и благослов.
В народните вярвания светицата е покровителка на женските домашни дейности - предене, тъкане, кроене и шиене. Затова на празника жените не подхващали подобна работа. С Петковден се свързва и началото на новия стопански период. Между Петковден и Димитровден стопаните приключвали сметките с наетите работници и договаряли труда за следващия сезон. Този период бил известен в някои краища и като „щурите дни“. Според старите поверия тогава не трябвало да се преде, тъче, крои и шие, защото нарушаването на забраната можело да донесе болести и нещастие.До Петковден майсторите се стремели да приключат и строежа на новите къщи, започнати през пролетта. Завършването на покрива било съпроводено със специален обичай - майсторът поставял дървен кръст, украсен с чемшир, червен конец и цветя, а стопаните го дарявали с вино и нова риза.
Празникът има място и в народната метеорология. Вярвало се, че ако на Петковден е студено, зимата ще бъде мека. Ако листата на дърветата вече са окапали, се очаквала по-сурова зима.
На празничната трапеза традиционно присъстват месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми от лозови листа, грозде, ябълки, круши и тиква.
Имен ден днес празнуват Петко, Петкан, Петка, Петкана, Пенка, Параскева, Парашкева, Паруш и Паруша.
Празникът е свързан не само с християнската вяра, но и с множество стари обичаи, запазени през поколенията.В миналото именно около Петковден започвал периодът на т.нар. „сгледи“ - оглеждане и избиране на бъдеща невеста. На първите зимни хора се събирали неженените моми и момци, а семействата вече мислели за бъдещи сватби. Денят бил и повод целият род да се събере около обща трапеза. Правели се курбани за здраве и благополучие, а в много селища се организирали събори. Особено място заемал обредният хляб. Месели се няколко пити, като най-голямата се посвещавала на Света Петка. Свещеникът освещавал дома и трапезата, а семейството се събирало за молитва и благослов.
В народните вярвания светицата е покровителка на женските домашни дейности - предене, тъкане, кроене и шиене. Затова на празника жените не подхващали подобна работа. С Петковден се свързва и началото на новия стопански период. Между Петковден и Димитровден стопаните приключвали сметките с наетите работници и договаряли труда за следващия сезон. Този период бил известен в някои краища и като „щурите дни“. Според старите поверия тогава не трябвало да се преде, тъче, крои и шие, защото нарушаването на забраната можело да донесе болести и нещастие.До Петковден майсторите се стремели да приключат и строежа на новите къщи, започнати през пролетта. Завършването на покрива било съпроводено със специален обичай - майсторът поставял дървен кръст, украсен с чемшир, червен конец и цветя, а стопаните го дарявали с вино и нова риза.
Празникът има място и в народната метеорология. Вярвало се, че ако на Петковден е студено, зимата ще бъде мека. Ако листата на дърветата вече са окапали, се очаквала по-сурова зима.
На празничната трапеза традиционно присъстват месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми от лозови листа, грозде, ябълки, круши и тиква.
Имен ден днес празнуват Петко, Петкан, Петка, Петкана, Пенка, Параскева, Парашкева, Паруш и Паруша.