На днешния 16 октомври се навършват 160 години от рождението на Димитър Багрилов – художник, учител, общественик и дарител, оставил забележителна следа в историята на Велико Търново. Неговото име днес не е сред най-често споменаваните в старата столица, но делото му е свързано с някои от най-разпознаваемите символи и културни институции на града. Именно той създава първия герб на Търново, преподава на бъдещия голям художник Борис Денев и е сред хората, които мечтаят градът да има собствено художествено училище.
Димитър Багрилов е роден на 16 октомври 1866 г. в Търново, в семейството на занаятчията Николчо Димитров Бояджиев. Израства във време, когато градът преживява огромни исторически промени и постепенно изгражда своя нов облик след Освобождението. Завършва средното си образование в родния град, след което заминава за Белгия, където изучава изящни изкуства и специализира в областта на възпоменателната архитектура. Здравословни проблеми обаче прекъсват обучението му и го принуждават да се завърне в България.
В родния Търново Багрилов намира своето призвание като преподавател. Повече от 30 години посвещава на учителската професия, предавайки знанията и любовта си към изобразителното изкуство на поколения млади хора. През 1906 г. получава престижната за времето си Първа учителска степен - признание за неговите педагогически качества и постигнати резултати. Сред учениците му е Борис Денев, който по-късно се превръща в един от най-известните български художници. Днес именно неговото име носи Художествената галерия във Велико Търново. В нейните фондове се съхраняват и творби на някогашния му учител.
Една от най-значимите заслуги на Димитър Багрилов е създаването на първия герб на Търново. Проектът е приет от местната управа на 11 юли 1921 г. Той представлява внимателно изградена композиция, която обединява историята на средновековната българска столица, духовното наследство и стремежите на следосвобожденския град. В герба са изобразени крепостите Царевец и Трапезица, разделени от река Янтра, както и историческите църкви „Св. Димитър“, „Св. св. Петър и Павел“ и „Св. 40 мъченици“. Присъстват още царската и патриаршеската корона, жезлите на светската и духовната власт, българският трикольор и държавният герб.
Особено впечатляващ е девизът, който Багрилов избира за своя проект: „Твърдост, бодрост, вярност, постоянство“. Всяка от четирите думи носи определено послание. Твърдостта напомня за защитата на независимостта на Второто българско царство и непревземаемия облик на старопрестолния град. Бодростта символизира участието на търновци в църковните и революционните борби през Възраждането. Вярността е посветена на Търновската конституция, а постоянството изразява стремежа към свобода и напредък. По този начин Багрилов превръща градския герб в своеобразен исторически разказ, събран в един образ. През юли 1927 г. гербът е поставен върху сградата на Общинския съвет. По-късно е изобразен и върху Златната книга на Търновската община, а по негов образец са изработени официални знаци и печати. Гербът се използва до 40-те години на XX век.
Любопитна следа от неговото творчество е запазена и в Регионалния исторически музей. През 1935 г. Търновската община поръчва представителен посребрен поднос с градския герб по повод посещението на цар Борис III и царица Йоанна. На гърба му е отбелязано, че композицията е дело на художника Димитър Багрилов.
Неговите идеи обаче далеч не се ограничават до създаването на градски символи. Още в края на XIX век той настоява Търново да има собствено художествено училище. През 1926 г. на Боруна е положен основният камък на сграда, предназначена за художествено-занаятчийско образование. Начинанието среща финансови затруднения и първоначалният замисъл не се осъществява в предвидения вид. Сградата обаче остава част от културната история на града и по-късно се превръща в дом на Художествената галерия „Борис Денев“.
Димитър Багрилов е и сред основателите на туристическо дружество „Трапезица“. На учредителното му събрание през 1902 г. е избран в настоятелството. Няколко години по-късно участва безвъзмездно в подготовката на планове и скици за „Пътеводител на Търново и околностите му“, издаден през 1907 г.
За него опазването и популяризирането на историческото наследство на града е лична кауза. Той членува и в Културно-стопанския съюз „Стара столица“, който работи за събирането и съхраняването на старинни документи и исторически паметници.
Името му е свързано и с един любопитен надпис, издълбан върху скала по пътя към старата търновска гара. Създаден в годините на Първата световна война, той отразява националните надежди и представите за историческите събития на своето време. По-късно надписът е заличен, но през 2018 г. е възстановен.
Багрилов оставя следа и като дарител. Той подпомага възстановяването на църквата „Св. св. Константин и Елена“, пострадала при земетресението от 1913 г. Дарява средства за изграждането на олтара, а заедно със съпругата си Роза предоставя и икони за храма.
Димитър Багрилов умира през 1940 г., след живот, посветен на образованието, изкуството и обществените дела.
Днес, 160 години след рождението му, неговото наследство продължава да присъства във Велико Търново. То може да бъде открито в историческия герб на града, в картините на художествената галерия, в спомените за старите търновски учители и в инициативите за съхраняване на местната история. Историята на Димитър Багрилов напомня, че обликът на един град се изгражда не само от владетели, големи политически събития и прочути личности. Зад него стоят и хора, които с постоянство, знания, талант и лични средства работят за развитието на своя роден край. И макар имената им понякога да остават на заден план, създаденото от тях продължава да бъде част от паметта на града.
Източници: Регионален исторически музей и Художествена галерия "Борис Денев"
Димитър Багрилов е роден на 16 октомври 1866 г. в Търново, в семейството на занаятчията Николчо Димитров Бояджиев. Израства във време, когато градът преживява огромни исторически промени и постепенно изгражда своя нов облик след Освобождението. Завършва средното си образование в родния град, след което заминава за Белгия, където изучава изящни изкуства и специализира в областта на възпоменателната архитектура. Здравословни проблеми обаче прекъсват обучението му и го принуждават да се завърне в България.
В родния Търново Багрилов намира своето призвание като преподавател. Повече от 30 години посвещава на учителската професия, предавайки знанията и любовта си към изобразителното изкуство на поколения млади хора. През 1906 г. получава престижната за времето си Първа учителска степен - признание за неговите педагогически качества и постигнати резултати. Сред учениците му е Борис Денев, който по-късно се превръща в един от най-известните български художници. Днес именно неговото име носи Художествената галерия във Велико Търново. В нейните фондове се съхраняват и творби на някогашния му учител.
Една от най-значимите заслуги на Димитър Багрилов е създаването на първия герб на Търново. Проектът е приет от местната управа на 11 юли 1921 г. Той представлява внимателно изградена композиция, която обединява историята на средновековната българска столица, духовното наследство и стремежите на следосвобожденския град. В герба са изобразени крепостите Царевец и Трапезица, разделени от река Янтра, както и историческите църкви „Св. Димитър“, „Св. св. Петър и Павел“ и „Св. 40 мъченици“. Присъстват още царската и патриаршеската корона, жезлите на светската и духовната власт, българският трикольор и държавният герб.
Особено впечатляващ е девизът, който Багрилов избира за своя проект: „Твърдост, бодрост, вярност, постоянство“. Всяка от четирите думи носи определено послание. Твърдостта напомня за защитата на независимостта на Второто българско царство и непревземаемия облик на старопрестолния град. Бодростта символизира участието на търновци в църковните и революционните борби през Възраждането. Вярността е посветена на Търновската конституция, а постоянството изразява стремежа към свобода и напредък. По този начин Багрилов превръща градския герб в своеобразен исторически разказ, събран в един образ. През юли 1927 г. гербът е поставен върху сградата на Общинския съвет. По-късно е изобразен и върху Златната книга на Търновската община, а по негов образец са изработени официални знаци и печати. Гербът се използва до 40-те години на XX век.
Любопитна следа от неговото творчество е запазена и в Регионалния исторически музей. През 1935 г. Търновската община поръчва представителен посребрен поднос с градския герб по повод посещението на цар Борис III и царица Йоанна. На гърба му е отбелязано, че композицията е дело на художника Димитър Багрилов.
Неговите идеи обаче далеч не се ограничават до създаването на градски символи. Още в края на XIX век той настоява Търново да има собствено художествено училище. През 1926 г. на Боруна е положен основният камък на сграда, предназначена за художествено-занаятчийско образование. Начинанието среща финансови затруднения и първоначалният замисъл не се осъществява в предвидения вид. Сградата обаче остава част от културната история на града и по-късно се превръща в дом на Художествената галерия „Борис Денев“.
Димитър Багрилов е и сред основателите на туристическо дружество „Трапезица“. На учредителното му събрание през 1902 г. е избран в настоятелството. Няколко години по-късно участва безвъзмездно в подготовката на планове и скици за „Пътеводител на Търново и околностите му“, издаден през 1907 г.
За него опазването и популяризирането на историческото наследство на града е лична кауза. Той членува и в Културно-стопанския съюз „Стара столица“, който работи за събирането и съхраняването на старинни документи и исторически паметници.
Името му е свързано и с един любопитен надпис, издълбан върху скала по пътя към старата търновска гара. Създаден в годините на Първата световна война, той отразява националните надежди и представите за историческите събития на своето време. По-късно надписът е заличен, но през 2018 г. е възстановен.
Багрилов оставя следа и като дарител. Той подпомага възстановяването на църквата „Св. св. Константин и Елена“, пострадала при земетресението от 1913 г. Дарява средства за изграждането на олтара, а заедно със съпругата си Роза предоставя и икони за храма.
Димитър Багрилов умира през 1940 г., след живот, посветен на образованието, изкуството и обществените дела.
Днес, 160 години след рождението му, неговото наследство продължава да присъства във Велико Търново. То може да бъде открито в историческия герб на града, в картините на художествената галерия, в спомените за старите търновски учители и в инициативите за съхраняване на местната история. Историята на Димитър Багрилов напомня, че обликът на един град се изгражда не само от владетели, големи политически събития и прочути личности. Зад него стоят и хора, които с постоянство, знания, талант и лични средства работят за развитието на своя роден край. И макар имената им понякога да остават на заден план, създаденото от тях продължава да бъде част от паметта на града.
Източници: Регионален исторически музей и Художествена галерия "Борис Денев"