С поднасяне на цветя пред Паметника на градинаря в село Драганово, община Горна Оряховица, беше отбелязан Денят на българо-унгарското приятелство - 19 октомври. Празникът има особено значение за местните жители, тъй като историята на селото е тясно свързана с поколения български градинари, които преди повече от век заминават за Унгария и оставят трайна следа в развитието на зеленчукопроизводството там.
Инициативата беше организирана от Народно читалище „Съединение - 1888“ и се превърна в повод да бъде почетен трудът на драгановските градинари, които далеч от родината успяват да съхранят българските традиции и да изградят силни връзки с местните общности в Унгария. В отбелязването на празника се включиха кметът на Драганово инж. Иван Кишев и Каталин Йонкова - потомка на градинарски род, установил се в унгарския град Мишколц. Пред Паметника на градинаря бяха поднесени цветя в знак на признателност към поколенията, които със своя труд и предприемчивост са допринесли за развитието на градинарството далеч от България.
Историята на драгановските градинари е част от по-широкото движение на български зеленчукопроизводители към Централна Европа през XIX и XX век. Те пренасят със себе си традиционни знания и умения, свързани с отглеждането на зеленчуци, и постепенно се утвърждават като уважавани производители в новите си общности. За част от тях Унгария се превръща във втори дом, но връзката с родното Драганово остава жива през поколенията. Именно тази история стои и в основата на приятелските отношения между Драганово и унгарското населено място Фелшьожолца, където българските градинари са оставили значимо културно и историческо наследство.
След поднасянето на цветята участниците се събраха в читалище „Съединение - 1888“, където разговорите продължиха с разкази за съдбите на градинарските семейства, техния живот в Унгария и връзките, които продължават да съществуват между двата народа.
Особено внимание беше отделено на книгите и историческите издания, които съхраняват спомените за българските градинари. Сред тях е „Приказни градини по поречието на Шайо. Из историята на българските градинари от Фелшьожолца“ на Тибор Ремиаш, посветена на живота и дейността на преселилите се в този район българи. Друго ценно изследване е „Градинарска култура и дейност на българските градинари в Унгария“ от Райна Симеонова Харгитаине, издадено в Будапеща през 2004 г. Беше припомнено и юбилейното издание „10 години в снимки“, което проследява дейността на Българското национално самоуправление във Фелшьожолца в периода 2002–2012 г. Тези книги пазят не само сведения за градинарския занаят, но и спомени за цели семейства, техните трудности, успехи и усилия да запазят българската си идентичност далеч от родината.
Приятелството между Драганово и Фелшьожолца продължава да се поддържа чрез взаимни гостувания, срещи между поколенията и инициативи за съхраняване на общото историческо наследство.
Отбелязването на 19 октомври отново напомни, че връзките между народите невинаги започват с официални договори и дипломатически отношения. Понякога те се изграждат от обикновени хора, които със своя труд, знания и постоянство печелят уважението на обществото, в което са избрали да живеят. А историята на драгановските градинари е именно такъв пример - за хора, които намират своя втори дом далеч от България, но остават свързани с родното място и предават тази принадлежност на следващите поколения.
Инициативата беше организирана от Народно читалище „Съединение - 1888“ и се превърна в повод да бъде почетен трудът на драгановските градинари, които далеч от родината успяват да съхранят българските традиции и да изградят силни връзки с местните общности в Унгария. В отбелязването на празника се включиха кметът на Драганово инж. Иван Кишев и Каталин Йонкова - потомка на градинарски род, установил се в унгарския град Мишколц. Пред Паметника на градинаря бяха поднесени цветя в знак на признателност към поколенията, които със своя труд и предприемчивост са допринесли за развитието на градинарството далеч от България.
Историята на драгановските градинари е част от по-широкото движение на български зеленчукопроизводители към Централна Европа през XIX и XX век. Те пренасят със себе си традиционни знания и умения, свързани с отглеждането на зеленчуци, и постепенно се утвърждават като уважавани производители в новите си общности. За част от тях Унгария се превръща във втори дом, но връзката с родното Драганово остава жива през поколенията. Именно тази история стои и в основата на приятелските отношения между Драганово и унгарското населено място Фелшьожолца, където българските градинари са оставили значимо културно и историческо наследство.
След поднасянето на цветята участниците се събраха в читалище „Съединение - 1888“, където разговорите продължиха с разкази за съдбите на градинарските семейства, техния живот в Унгария и връзките, които продължават да съществуват между двата народа.
Особено внимание беше отделено на книгите и историческите издания, които съхраняват спомените за българските градинари. Сред тях е „Приказни градини по поречието на Шайо. Из историята на българските градинари от Фелшьожолца“ на Тибор Ремиаш, посветена на живота и дейността на преселилите се в този район българи. Друго ценно изследване е „Градинарска култура и дейност на българските градинари в Унгария“ от Райна Симеонова Харгитаине, издадено в Будапеща през 2004 г. Беше припомнено и юбилейното издание „10 години в снимки“, което проследява дейността на Българското национално самоуправление във Фелшьожолца в периода 2002–2012 г. Тези книги пазят не само сведения за градинарския занаят, но и спомени за цели семейства, техните трудности, успехи и усилия да запазят българската си идентичност далеч от родината.
Приятелството между Драганово и Фелшьожолца продължава да се поддържа чрез взаимни гостувания, срещи между поколенията и инициативи за съхраняване на общото историческо наследство.
Отбелязването на 19 октомври отново напомни, че връзките между народите невинаги започват с официални договори и дипломатически отношения. Понякога те се изграждат от обикновени хора, които със своя труд, знания и постоянство печелят уважението на обществото, в което са избрали да живеят. А историята на драгановските градинари е именно такъв пример - за хора, които намират своя втори дом далеч от България, но остават свързани с родното място и предават тази принадлежност на следващите поколения.