Златна монета на византийски император, антични украшения, средновековни накити и находки от последните археологически разкопки ще бъдат представени в нова изложба на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Експозицията ще покаже част от ценностите, с които музейните фондове са обогатени през 2026 година благодарение на дарители, археологически проучвания и предмети, спасени от незаконно разпространение. Изложбата „Заедно да съхраним историческата памет“ ще бъде открита на 2 ноември в музей „Възраждане и Учредително събрание“. Традиционната инициатива е посветена на Деня на народните будители и отдава признание на хората, които съдействат за опазването на културно-историческото наследство.
През настоящата година над 40 дарители са предоставили на музея повече от 250 музейни единици, предназначени за неговите фондове и библиотека. Сред дарените предмети са археологически находки от II–III век, оръжия, етнографски материали, мебели, ювелирни изделия, исторически документи и литература.
Тазгодишното издание ще има и по-различен облик. Под надслов „Свидетелства за историята: дарени, придобити, спасени“ посетителите ще могат да видят не само даренията, но и ценности, придобити чрез откупки или предадени на музея от МВР и съдебните институции. Сред най-интересните експонати е златна монета на източноримския император Флавий Зенон, управлявал през V век – в периода 474–491 година. Тя е сред културните ценности, спасени и предадени за съхранение в музейните фондове. В експозицията ще бъдат показани още антични фибули - метални приспособления за закопчаване на облекло, средновековни пръстени и медальон с вградена монета. Тези предмети представляват свидетелства не само за уменията на майсторите от различни исторически епохи, но и за облеклото, накитите и всекидневието на хората, живели по българските земи преди векове.
Сред новите придобивки в етнографските фондове са метален свещник и кука за окачване на котел над огнището от епохата на Възраждането. Предметите са придобити чрез откупки и допълват колекциите, свързани с традиционния бит. Специално място в изложбата ще заемат и находките от археологическите проучвания, проведени през последния сезон във Великотърновска област. Посетителите ще могат да се запознаят с част от откритията на д-р Иван Църов и д-р Калин Чакъров в античния римски град Никополис ад Иструм. Представени ще бъдат и находки от изследванията на проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев при средновековните църкви в местността Шушманец край Самоводене и в района на Френкхисар във Велико Търново. Археологическите проучвания край Самоводене разкриха свидетелства за средновековен манастирски комплекс и некропол, които допринасят за изясняването на религиозния живот в околностите на средновековната българска столица. Сред експонатите ще има и предмети от праисторическата селищна могила край село Петко Каравелово, проучвана от археолога Александър Чохаджиев.
По традиция по време на откриването ще бъдат отличени дарителите, допринесли за обогатяването на музейните колекции през годината. Те ще получат свидетелства за дарение и карти за безплатно посещение на музейните обекти. С инициативата Регионалният исторически музей във Велико Търново отново поставя акцент върху значението на дарителството и сътрудничеството между гражданите и институциите за съхраняването на историческата памет. Защото зад всеки дарен документ, запазен предмет или спасена археологическа находка стои частица от миналото, която получава възможност да бъде изследвана, съхранена и разказана на следващите поколения.
През настоящата година над 40 дарители са предоставили на музея повече от 250 музейни единици, предназначени за неговите фондове и библиотека. Сред дарените предмети са археологически находки от II–III век, оръжия, етнографски материали, мебели, ювелирни изделия, исторически документи и литература.
Тазгодишното издание ще има и по-различен облик. Под надслов „Свидетелства за историята: дарени, придобити, спасени“ посетителите ще могат да видят не само даренията, но и ценности, придобити чрез откупки или предадени на музея от МВР и съдебните институции. Сред най-интересните експонати е златна монета на източноримския император Флавий Зенон, управлявал през V век – в периода 474–491 година. Тя е сред културните ценности, спасени и предадени за съхранение в музейните фондове. В експозицията ще бъдат показани още антични фибули - метални приспособления за закопчаване на облекло, средновековни пръстени и медальон с вградена монета. Тези предмети представляват свидетелства не само за уменията на майсторите от различни исторически епохи, но и за облеклото, накитите и всекидневието на хората, живели по българските земи преди векове.
Сред новите придобивки в етнографските фондове са метален свещник и кука за окачване на котел над огнището от епохата на Възраждането. Предметите са придобити чрез откупки и допълват колекциите, свързани с традиционния бит. Специално място в изложбата ще заемат и находките от археологическите проучвания, проведени през последния сезон във Великотърновска област. Посетителите ще могат да се запознаят с част от откритията на д-р Иван Църов и д-р Калин Чакъров в античния римски град Никополис ад Иструм. Представени ще бъдат и находки от изследванията на проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев при средновековните църкви в местността Шушманец край Самоводене и в района на Френкхисар във Велико Търново. Археологическите проучвания край Самоводене разкриха свидетелства за средновековен манастирски комплекс и некропол, които допринасят за изясняването на религиозния живот в околностите на средновековната българска столица. Сред експонатите ще има и предмети от праисторическата селищна могила край село Петко Каравелово, проучвана от археолога Александър Чохаджиев.
По традиция по време на откриването ще бъдат отличени дарителите, допринесли за обогатяването на музейните колекции през годината. Те ще получат свидетелства за дарение и карти за безплатно посещение на музейните обекти. С инициативата Регионалният исторически музей във Велико Търново отново поставя акцент върху значението на дарителството и сътрудничеството между гражданите и институциите за съхраняването на историческата памет. Защото зад всеки дарен документ, запазен предмет или спасена археологическа находка стои частица от миналото, която получава възможност да бъде изследвана, съхранена и разказана на следващите поколения.