Точно преди 100 години - на 14 октомври 1926 г., за първи път излиза самостоятелната книга „Мечо Пух“ на британския писател Алън Александър Милн. Историята за едно добродушно мече и неговите приятели от Голямата гора се превръща в една от най-разпознаваемите класики на детската литература. Успехът идва бързо. Само за няколко години книгата печели огромна популярност във Великобритания и САЩ, а впоследствие е преведена на десетки езици. За един век историите за Мечо Пух достигат до поколения читатели по целия свят, а продадените книги се измерват в десетки милиони.

Зад литературния герой стои истинска семейна история. Синът на Милн - Кристофър Робин - имал плюшено мече, което първоначално се казвало Едуард. Детето започнало да го нарича Уини по името на истинска мечка, която често посещавало в Лондонския зоопарк. Самата Уини също има необикновена история. Тя е черно мече, попаднало в Европа благодарение на канадски военен по време на Първата световна война, а впоследствие заживява в Лондонския зоопарк и се превръща в любимка на посетителите. Кристофър Робин дава на героя и втората част от името му - Pooh. Така неговата играчка постепенно се превръща в литературния Мечо Пух. И останалите герои са свързани с детския свят на Кристофър Робин. Прасчо, Йори, Кенга, Ру и Тигъра са вдъхновени от негови играчки, а самото момче се превръща в един от централните персонажи на историите.И Голямата гора има своя реален прототип. През 1925 г. семейство Милн се установява в имение в Източен Съсекс, в близост до гората Ашдаун. Именно местният пейзаж вдъхновява много от местата в книгата.


Не по-малко важен за облика на книгата е художникът Ърнест Хауърд Шепърд. Неговите илюстрации дават визуалния образ на Голямата гора и нейните обитатели, който остава разпознаваем и век по-късно. Любопитното е, че нарисуваният Пух не е точно копие на мечето на Кристофър Робин. За част от скиците Шепърд използва като модел плюшената играчка на собствения си син - Гроулър.

Първите истории за Пух достигат до публика още преди издаването на книгата. На Бъдни вечер през 1925 г. части от бъдещата творба са публикувани в британската преса, а малко по-късно звучат и по радиото на Би Би Си. На 14 октомври 1926 г. лондонското издателство Methuen публикува „Winnie-the-Pooh“, а книгата излиза и в Съединените щати.
Историята стига сравнително рано и до България. Първото българско издание е от 1945 г., в превод на Вера Славова. Един от най-необичайните преводи се появява през 1958 г. - на латински език. „Winnie ille Pu“ се превръща в издателски феномен и достига до американските класации за най-продавани книги - изключително рядко постижение за произведение на латински.

С времето Мечо Пух напуска страниците на книгите. Още през първата половина на XX век започват да се произвеждат играчки и други продукти с неговия образ, а през 60-те години героят влиза трайно и в света на анимацията. През 1966 г. се появява първата продукция на Disney с героите на Милн - „Мечо Пух и меденото дърво“. В следващите десетилетия мечето се превръща в един от най-популярните анимационни образи в света.

Но причината Мечо Пух да преживее един век вероятно не е само в огромната индустрия около него. Зад простите истории за мед, разходки и приключения стоят приятелството, грижата за другия, приемането на различията и способността да се радваш на малките неща. Именно затова книгата отдавна не се възприема единствено като детско четиво.
Сто години след първото издание Голямата гора продължава да бъде място, към което се връщат и деца, и възрастни - свят, в който понякога най-важното не е да знаеш всички отговори, а просто да имаш до себе си добър приятел.