За едни това е стара машина, останала от миналото. За други - истинско съкровище, което заслужава отново да оживее върху релсите. Дванадесет ученици от Професионалната гимназия по железопътен транспорт „Н. Й. Вапцаров“ в Горна Оряховица доказват, че любовта към железниците не се измерва с възрастта. Обединени в създадения по тяхна инициатива клуб „Инструмент“, младежите се включиха във възстановяването на исторически парен локомотив, който е част от българското железопътно наследство.
Вместо да прекарват свободното си време единствено пред компютрите и телефоните, бъдещите железопътни специалисти предпочитат да бъдат там, където металът, машините и мирисът на работилница разказват историята на една професия. А задачата, с която са се захванали, съвсем не е обикновена. Младежите помагат на специалистите от Локомотивното депо в Горна Оряховица при реставрацията на парен локомотив от серия 15 - една от най-масовите серии парни локомотиви, експлоатирани някога по българските железници. Машините от този тип навлизат в страната през 1944 година, като общият им брой достига 275. Сега целта е историческият локомотив да бъде възстановен и отново да може да се движи.
За учениците участието в подобна дейност е възможност, каквато рядко се предоставя на техни връстници - да работят върху автентична железопътна техника и да се докоснат до конструкцията на машини, които някога са били неизменна част от българския транспорт.
Историята на клуб „Инструмент“ започва с ентусиазма на две момчета - осмокласника Димитър Баев и единадесетокласника Теодор Робов. Въпреки младата си възраст Димитър вече има зад гърба си няколко проекта, свързани с железопътната тематика. Сред тях са детска книжка и голям макет на парен локомотив. Теодор пък вече се обучава по дуалната система, която му дава възможност да съчетава училищните знания с практически опит в реална работна среда. Общата им страст към железниците ги отвежда до необичайно хоби - двамата издирват излезли от употреба части от железопътния подвижен състав, почистват ги и ги обработват с намерението постепенно да изградят собствена колекция. Оттам се ражда и идеята да направят нещо по-голямо.
Двамата споделят плановете си със съученици и бързо намират съмишленици. Така се появява клуб „Инструмент“, в който днес участват дванадесет ученици от различни класове на гимназията. Амбицията им е да надградят наученото в училище с реална практическа работа, като същевременно допринесат за съхраняването на железопътната история.
Възможността да се включат във възстановяването на парния локомотив става реалност благодарение на партньорството между училището и БДЖ - Поделение за пътнически превози в Горна Оряховица. Със съдействието на ръководителя на поделението инж. Димитър Димитров учениците получават достъп до работната среда в депото. Преди да започнат заниманията си, всички преминават задължителен инструктаж за безопасност и са оборудвани с необходимите лични предпазни средства. Практическата работа се извършва в Дизелов цех 2 под ръководството на инж. Алберт Иванов, който напътства младите ентусиасти и следи за безопасното изпълнение на поставените задачи.
Така учениците получават възможност да наблюдават отблизо работата на опитните железопътни специалисти и да участват в дейности, които изискват внимание, прецизност и технически познания.
За служителите на депото младежите са добре дошло попълнение към екипа, ангажиран с реставрацията. А за самите ученици това е шанс да превърнат интереса си към железниците в практически опит.
Инициативата е и поредна стъпка в сътрудничеството между ПГЖПТ „Н. Й. Вапцаров“ и железопътното поделение в Горна Оряховица - партньорство, което дава възможност на бъдещите специалисти да опознават професията отвъд учебниците. Младите железничари се надяват тяхната дейност да привлече и други ученици, които споделят интереса към локомотивите и железопътната техника. Те искат да покажат, че железницата не е просто средство за придвижване, а свят на инженерни знания, традиции и професионални умения, които заслужават да бъдат предавани между поколенията. А в Горна Оряховица, град с дълбоки железничарски традиции, подобна инициатива има и особена символика.
Докато опитните специалисти работят за връщането на един стар локомотив към живот, дванадесет млади хора правят първите си сериозни стъпки към бъдещето на железопътната професия. И може би най-хубавото в тази история е, че машината, която някога е свързвала градове и хора, днес свързва две поколения железничари - обединени от една и съща любов към релсите.
Вместо да прекарват свободното си време единствено пред компютрите и телефоните, бъдещите железопътни специалисти предпочитат да бъдат там, където металът, машините и мирисът на работилница разказват историята на една професия. А задачата, с която са се захванали, съвсем не е обикновена. Младежите помагат на специалистите от Локомотивното депо в Горна Оряховица при реставрацията на парен локомотив от серия 15 - една от най-масовите серии парни локомотиви, експлоатирани някога по българските железници. Машините от този тип навлизат в страната през 1944 година, като общият им брой достига 275. Сега целта е историческият локомотив да бъде възстановен и отново да може да се движи.
За учениците участието в подобна дейност е възможност, каквато рядко се предоставя на техни връстници - да работят върху автентична железопътна техника и да се докоснат до конструкцията на машини, които някога са били неизменна част от българския транспорт.
Историята на клуб „Инструмент“ започва с ентусиазма на две момчета - осмокласника Димитър Баев и единадесетокласника Теодор Робов. Въпреки младата си възраст Димитър вече има зад гърба си няколко проекта, свързани с железопътната тематика. Сред тях са детска книжка и голям макет на парен локомотив. Теодор пък вече се обучава по дуалната система, която му дава възможност да съчетава училищните знания с практически опит в реална работна среда. Общата им страст към железниците ги отвежда до необичайно хоби - двамата издирват излезли от употреба части от железопътния подвижен състав, почистват ги и ги обработват с намерението постепенно да изградят собствена колекция. Оттам се ражда и идеята да направят нещо по-голямо.
Двамата споделят плановете си със съученици и бързо намират съмишленици. Така се появява клуб „Инструмент“, в който днес участват дванадесет ученици от различни класове на гимназията. Амбицията им е да надградят наученото в училище с реална практическа работа, като същевременно допринесат за съхраняването на железопътната история.
Възможността да се включат във възстановяването на парния локомотив става реалност благодарение на партньорството между училището и БДЖ - Поделение за пътнически превози в Горна Оряховица. Със съдействието на ръководителя на поделението инж. Димитър Димитров учениците получават достъп до работната среда в депото. Преди да започнат заниманията си, всички преминават задължителен инструктаж за безопасност и са оборудвани с необходимите лични предпазни средства. Практическата работа се извършва в Дизелов цех 2 под ръководството на инж. Алберт Иванов, който напътства младите ентусиасти и следи за безопасното изпълнение на поставените задачи.
Така учениците получават възможност да наблюдават отблизо работата на опитните железопътни специалисти и да участват в дейности, които изискват внимание, прецизност и технически познания.
За служителите на депото младежите са добре дошло попълнение към екипа, ангажиран с реставрацията. А за самите ученици това е шанс да превърнат интереса си към железниците в практически опит.
Инициативата е и поредна стъпка в сътрудничеството между ПГЖПТ „Н. Й. Вапцаров“ и железопътното поделение в Горна Оряховица - партньорство, което дава възможност на бъдещите специалисти да опознават професията отвъд учебниците. Младите железничари се надяват тяхната дейност да привлече и други ученици, които споделят интереса към локомотивите и железопътната техника. Те искат да покажат, че железницата не е просто средство за придвижване, а свят на инженерни знания, традиции и професионални умения, които заслужават да бъдат предавани между поколенията. А в Горна Оряховица, град с дълбоки железничарски традиции, подобна инициатива има и особена символика.
Докато опитните специалисти работят за връщането на един стар локомотив към живот, дванадесет млади хора правят първите си сериозни стъпки към бъдещето на железопътната професия. И може би най-хубавото в тази история е, че машината, която някога е свързвала градове и хора, днес свързва две поколения железничари - обединени от една и съща любов към релсите.