Резултатите от дългогодишната работа по проучването, реставрацията и социализацията на средновековния град Трапезица бяха официално представени днес на историческия хълм във Велико Търново. Събитието събра археолози, реставратори, представители на държавната и местната власт и хора, свързани с развитието на обекта през годините. Сред гостите бяха заместник-министърът на културата доц. Пламен Славов, президентът на България в периода 2002–2012 г. Георги Първанов, председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, великотърновският митрополит Григорий, директорът на НАИМ при БАН доц. Христо Попов, областният управител Марин Богомилов, представители на местната власт и научната общност.
Първоначално в събитието трябваше да участва и президентът Илияна Йотова. Посещението ѝ обаче беше отменено заради извънредната ситуация в Черно море след атаката срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона.
Официалното представяне постави акцент върху постигнатото от археолозите, архитектите и реставраторите през годините и върху превръщането на Трапезица от археологически терен в достъпен за посетители исторически комплекс. Събитието бе организирано от НАИМ-БАН със съдействието на Българската академия на науките и Община Велико Търново.
В приветствието си областният управител Марин Богомилов определи Трапезица като едно от най-важните места, свързани със столичния период на Търновград.
„Трапезица е знаков археологически обект. Тя е второто укрепено ядро на столицата на Второто българско царство - Търновград. Това е място, където историята не е затворена в музейни витрини, а продължава да говори със своя жив език“, заяви той. Богомилов благодари на археолозите, реставраторите, историците, архитектите, строителите и институциите, работили за развитието на комплекса. Той заяви и подкрепата си за инициативи, които разширяват възможностите на Великотърновския регион за културен туризъм и опазване на историческото наследство.
Георги Първанов присъства на представянето като един от държавниците, свързани с ранния етап на усилията за мащабното проучване и социализация на Трапезица. Още по време на президентските си мандати той подкрепя кампаниите за археологически проучвания на хълма. По време на церемонията Марин Богомилов връчи на Първанов символичен ключ на старопрестолния град като знак на признателност за неговия принос към инициативите за опазване и популяризиране на културно-историческото наследство.
През годините на Трапезица са реализирани няколко големи етапа на реставрация и социализация. Сред вече изпълнените дейности са възстановяването на близо 200 метра от Западната крепостна стена и три средновековни църкви, изграждането на туристическа алея и художествено осветление, както и създаването на интерактивен експозиционен център. Работата по хълма продължава и след официално представените резултати. През 2024 г. Министерството на културата одобри 300 000 лева за проектиране на нов етап от реставрацията и консервацията на комплекса. Сред бъдещите акценти са Южният и Източният сектор, църковни и представителни сгради, нови туристически маршрути и допълнителен подход към крепостта.
Трапезица е вторият голям крепостен хълм на средновековната столица Търновград. През XII–XIV век там са били разположени болярски жилища, църкви и комплекси, свързани с политическия и духовния живот на Второто българско царство. Днешното събитие постави своеобразен знак между извършеното през последните близо две десетилетия и следващия етап от проучването и представянето на един от най-значимите средновековни комплекси във Велико Търново.
Първоначално в събитието трябваше да участва и президентът Илияна Йотова. Посещението ѝ обаче беше отменено заради извънредната ситуация в Черно море след атаката срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона.
Официалното представяне постави акцент върху постигнатото от археолозите, архитектите и реставраторите през годините и върху превръщането на Трапезица от археологически терен в достъпен за посетители исторически комплекс. Събитието бе организирано от НАИМ-БАН със съдействието на Българската академия на науките и Община Велико Търново.
В приветствието си областният управител Марин Богомилов определи Трапезица като едно от най-важните места, свързани със столичния период на Търновград.
„Трапезица е знаков археологически обект. Тя е второто укрепено ядро на столицата на Второто българско царство - Търновград. Това е място, където историята не е затворена в музейни витрини, а продължава да говори със своя жив език“, заяви той. Богомилов благодари на археолозите, реставраторите, историците, архитектите, строителите и институциите, работили за развитието на комплекса. Той заяви и подкрепата си за инициативи, които разширяват възможностите на Великотърновския регион за културен туризъм и опазване на историческото наследство.
Георги Първанов присъства на представянето като един от държавниците, свързани с ранния етап на усилията за мащабното проучване и социализация на Трапезица. Още по време на президентските си мандати той подкрепя кампаниите за археологически проучвания на хълма. По време на церемонията Марин Богомилов връчи на Първанов символичен ключ на старопрестолния град като знак на признателност за неговия принос към инициативите за опазване и популяризиране на културно-историческото наследство.
През годините на Трапезица са реализирани няколко големи етапа на реставрация и социализация. Сред вече изпълнените дейности са възстановяването на близо 200 метра от Западната крепостна стена и три средновековни църкви, изграждането на туристическа алея и художествено осветление, както и създаването на интерактивен експозиционен център. Работата по хълма продължава и след официално представените резултати. През 2024 г. Министерството на културата одобри 300 000 лева за проектиране на нов етап от реставрацията и консервацията на комплекса. Сред бъдещите акценти са Южният и Източният сектор, църковни и представителни сгради, нови туристически маршрути и допълнителен подход към крепостта.
Трапезица е вторият голям крепостен хълм на средновековната столица Търновград. През XII–XIV век там са били разположени болярски жилища, църкви и комплекси, свързани с политическия и духовния живот на Второто българско царство. Днешното събитие постави своеобразен знак между извършеното през последните близо две десетилетия и следващия етап от проучването и представянето на един от най-значимите средновековни комплекси във Велико Търново.