Двутомното издание „Енциклопедия Тракия“ ще бъде представено в Историческия музей в Павликени тази вечер, съобщи Елена Христова, директор на музея. Гости и водещи на представянето ще бъдат член-кореспондент проф. Васил Проданов, председател на Тракийския научен институт, и Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества в България.
Първият том е посветен на българското национално движение в Тракия - от Възраждането до наши дни. В него са разгледани различните форми на организация, промените в целите, както и личностите и общностите, свързани с този процес. Вторият том представя етнографията, фолклора и езиковите особености на тракийските българи.
Представянето има особено значение за Павликени, посочи Христова. След трагичните събития от 1913 г. в Павликенския край намират нов дом множество български бежанци от Одринска Тракия. Техните семейства, труд и принос са част от историята на региона, а паметта за тях продължава да се съхранява и днес, уточни тя.
След разорението на тракийските българи, описано от Любомир Милетич, много от тях търсят своето място в България. Такъв е случаят с бежанците от село Търново, Одринско. След 1913 г. голяма част от тях се установяват в Павликени и съседните села - Павел, Горна Студена, Караесен и други, разказа Христова. В Павликени те се заселват в покрайнините на селището и създават сплотена общност. Основният им поминък е бил животновъдството, а кварталът, който обособяват, и до днес носи името „Бежанската махала“, посочи Христова. В музейната сбирка има експозиция, посветена на войните в началото на миналия век и на българските бежанци от Одринско, заселили се в Павликени. Христова каза, че наследниците на беломорските бежанци пазят и предават паметта за предците си на следващите поколения, поради което интересът към представянето на енциклопедията е голям.
По инициатива на наследниците на заселилите се в Павликени бежанци от Беломорска Тракия е изготвен проект за паметник, посветен на техните предци и на този драматичен период от българската история. Предложението е одобрено от общинската администрация и предстои паметникът да бъде издигнат, каза Христова.
Първият том е посветен на българското национално движение в Тракия - от Възраждането до наши дни. В него са разгледани различните форми на организация, промените в целите, както и личностите и общностите, свързани с този процес. Вторият том представя етнографията, фолклора и езиковите особености на тракийските българи.
Представянето има особено значение за Павликени, посочи Христова. След трагичните събития от 1913 г. в Павликенския край намират нов дом множество български бежанци от Одринска Тракия. Техните семейства, труд и принос са част от историята на региона, а паметта за тях продължава да се съхранява и днес, уточни тя.
След разорението на тракийските българи, описано от Любомир Милетич, много от тях търсят своето място в България. Такъв е случаят с бежанците от село Търново, Одринско. След 1913 г. голяма част от тях се установяват в Павликени и съседните села - Павел, Горна Студена, Караесен и други, разказа Христова. В Павликени те се заселват в покрайнините на селището и създават сплотена общност. Основният им поминък е бил животновъдството, а кварталът, който обособяват, и до днес носи името „Бежанската махала“, посочи Христова. В музейната сбирка има експозиция, посветена на войните в началото на миналия век и на българските бежанци от Одринско, заселили се в Павликени. Христова каза, че наследниците на беломорските бежанци пазят и предават паметта за предците си на следващите поколения, поради което интересът към представянето на енциклопедията е голям.
По инициатива на наследниците на заселилите се в Павликени бежанци от Беломорска Тракия е изготвен проект за паметник, посветен на техните предци и на този драматичен период от българската история. Предложението е одобрено от общинската администрация и предстои паметникът да бъде издигнат, каза Христова.