На 15 ноември започват Коледните пости, които продължават 40 дни - до 24 декември, Бъдни вечер. За православните християни това е период на духовна подготовка за Рождество Христово, свързан не само с ограничения в храненето, но и с молитва, покаяние и стремеж към по-смирен начин на живот.
В църковната традиция постът не се възприема просто като хранителен режим. Смисълът му е човек да се освободи от лоши мисли и постъпки, да проявява повече доброта, търпение и милосърдие. Без молитва и духовно усилие ограничаването на определени храни се превръща единствено в диета.
По време на Коледните пости се изключват месото, яйцата, млякото и млечните продукти. Основата на храненето е растителна - зеленчуци, плодове, варива, зърнени храни, ядки и семена. В определени празнични дни постът е по-лек и се разрешава консумацията на риба. Сред тях са Въведение Богородично на 21 ноември и Никулден на 6 декември.
Подходящ заместител на месото са бобовите храни - фасул, леща, нахут и грах, които съдържат протеини и фибри. В менюто могат да присъстват още соеви продукти, тофу, киноа, булгур и различни зеленчукови супи. Особено подходящи през сезона са тиквата, зелето, морковите, цвеклото, ряпата, спанакът, ябълките, цитрусите и сушените плодове.
Църквата подчертава, че постът не бива да се прилага механично. Хората, които се подготвят за изповед и Свето причастие, е добре предварително да обсъдят начина и строгостта на поста със своя духовник. При хронични заболявания или други здравословни проблеми хранителните ограничения трябва да бъдат съобразени и с лекарска препоръка.
Коледните пости завършват на Бъдни вечер, когато по традиция на трапезата се поднасят постни ястия. На следващия ден - Рождество Христово, постът приключва.
В църковната традиция постът не се възприема просто като хранителен режим. Смисълът му е човек да се освободи от лоши мисли и постъпки, да проявява повече доброта, търпение и милосърдие. Без молитва и духовно усилие ограничаването на определени храни се превръща единствено в диета.
По време на Коледните пости се изключват месото, яйцата, млякото и млечните продукти. Основата на храненето е растителна - зеленчуци, плодове, варива, зърнени храни, ядки и семена. В определени празнични дни постът е по-лек и се разрешава консумацията на риба. Сред тях са Въведение Богородично на 21 ноември и Никулден на 6 декември.
Подходящ заместител на месото са бобовите храни - фасул, леща, нахут и грах, които съдържат протеини и фибри. В менюто могат да присъстват още соеви продукти, тофу, киноа, булгур и различни зеленчукови супи. Особено подходящи през сезона са тиквата, зелето, морковите, цвеклото, ряпата, спанакът, ябълките, цитрусите и сушените плодове.
Църквата подчертава, че постът не бива да се прилага механично. Хората, които се подготвят за изповед и Свето причастие, е добре предварително да обсъдят начина и строгостта на поста със своя духовник. При хронични заболявания или други здравословни проблеми хранителните ограничения трябва да бъдат съобразени и с лекарска препоръка.
Коледните пости завършват на Бъдни вечер, когато по традиция на трапезата се поднасят постни ястия. На следващия ден - Рождество Христово, постът приключва.