Спорните промени в Закона за личната помощ ще бъдат оттеглени. Това стана ясно след среща във финансовото министерство между вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев и майки, които работят като лични асистенти. Решението идва след силно обществено напрежение и протест пред Народното събрание, на който лични асистенти и родители на хора с увреждания се обявиха срещу предложените промени в трудовия им статут и осигурителните права.
Основното недоволство беше предизвикано от предложението действащите трудови договори на личните асистенти да бъдат прекратени и заменени със специален договор за предоставяне на лична помощ. Според проекта новият тип правоотношение щеше да промени и начина на осигуряване. Задължително трябваше да остане осигуряването за пенсия, докато осигуряването за общо заболяване и майчинство се предвиждаше да бъде по избор. Осигуряването за безработица трябваше да отпадне. Това предизвика опасения, че част от личните асистенти могат да загубят права, свързани с обезщетения за безработица, майчинство и други социалноосигурителни плащания.
Проектът предвиждаше още възнаграждението на личните асистенти да не се увеличава автоматично заедно с минималната работна заплата. При заложеното увеличение на минималната заплата за 2027 г. часовата ставка за асистентите трябваше да остане на нивото от 2026 г. - 5,24 евро на час, вместо да достигне 5,57 евро. Сред оспорваните текстове беше и отпадането на допълнителното възнаграждение за прослужено време и професионален опит.
От вносителите аргументираха промяната с възможността личните асистенти да работят паралелно и по друго трудово правоотношение. Ден по-рано депутати от „Прогресивна България“ защитаваха именно тази идея и заявяваха, че тя ще даде по-голяма свобода на хората, които се грижат за свои близки. Тази аргументация обаче беше посрещната с остри критики от родители на хора с тежки увреждания.
„Как управляващите си представят, че ще работя на 8-часов работен ден на друго място и ще оставя детето си с тежки увреждания само вкъщи?“, попита една от протестиращите майки.
Срещу законопроекта се обявиха и редица парламентарни формации. ГЕРБ, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“, БСП и ДПС отправиха критики към текстовете, като основните възражения бяха свързани с опасността от ограничаване на трудови и осигурителни права. По данни, цитирани в парламента при предходни обсъждания, приблизително 87 600 души получават подкрепа чрез механизма за лична помощ, а приблизително толкова са и личните асистенти.
След срещата във финансовото министерство спорните предложения ще бъдат оттеглени, което на практика означава, че подготвяната промяна в статута на личните асистенти няма да продължи в този вид.
Казусът показа колко чувствителна остава темата за личната помощ, тъй като за хиляди семейства тя не е просто трудово правоотношение, а жизненоважна част от ежедневната грижа за човек с тежко увреждане.
Основното недоволство беше предизвикано от предложението действащите трудови договори на личните асистенти да бъдат прекратени и заменени със специален договор за предоставяне на лична помощ. Според проекта новият тип правоотношение щеше да промени и начина на осигуряване. Задължително трябваше да остане осигуряването за пенсия, докато осигуряването за общо заболяване и майчинство се предвиждаше да бъде по избор. Осигуряването за безработица трябваше да отпадне. Това предизвика опасения, че част от личните асистенти могат да загубят права, свързани с обезщетения за безработица, майчинство и други социалноосигурителни плащания.
Проектът предвиждаше още възнаграждението на личните асистенти да не се увеличава автоматично заедно с минималната работна заплата. При заложеното увеличение на минималната заплата за 2027 г. часовата ставка за асистентите трябваше да остане на нивото от 2026 г. - 5,24 евро на час, вместо да достигне 5,57 евро. Сред оспорваните текстове беше и отпадането на допълнителното възнаграждение за прослужено време и професионален опит.
От вносителите аргументираха промяната с възможността личните асистенти да работят паралелно и по друго трудово правоотношение. Ден по-рано депутати от „Прогресивна България“ защитаваха именно тази идея и заявяваха, че тя ще даде по-голяма свобода на хората, които се грижат за свои близки. Тази аргументация обаче беше посрещната с остри критики от родители на хора с тежки увреждания.
„Как управляващите си представят, че ще работя на 8-часов работен ден на друго място и ще оставя детето си с тежки увреждания само вкъщи?“, попита една от протестиращите майки.
Срещу законопроекта се обявиха и редица парламентарни формации. ГЕРБ, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“, БСП и ДПС отправиха критики към текстовете, като основните възражения бяха свързани с опасността от ограничаване на трудови и осигурителни права. По данни, цитирани в парламента при предходни обсъждания, приблизително 87 600 души получават подкрепа чрез механизма за лична помощ, а приблизително толкова са и личните асистенти.
След срещата във финансовото министерство спорните предложения ще бъдат оттеглени, което на практика означава, че подготвяната промяна в статута на личните асистенти няма да продължи в този вид.
Казусът показа колко чувствителна остава темата за личната помощ, тъй като за хиляди семейства тя не е просто трудово правоотношение, а жизненоважна част от ежедневната грижа за човек с тежко увреждане.