93% от домакинствата в България вече имат достъп до интернет, а всеки пети българин използва изкуствен интелект. В същото време 7% от сънародниците ни никога не са ползвали онлайн мрежата. Данните са част от последните доклади на „Дейта Рипортъл“, които анализират глобалните тенденции в интернет пространството.
От под 1% потребители през 1995 г. днес интернет се използва от близо две трети от световното население. Средно един потребител прекарва онлайн по 6 часа и 39 минути на ден, като около два часа и половина са в социалните мрежи, а почти четири часа и половина – през мобилен телефон. При децата и младежите между 10 и 24 години това време нараства до средно 7 часа и 36 минути дневно.
По данни на Световната здравна организация повече от едно на всеки десет деца до 15-годишна възраст проявява проблемно поведение в социалните мрежи и е развило зависимост към тях. Facebook остава най-популярната платформа с близо 3 милиарда активни потребители месечно.
На този фон редица държави въвеждат или обсъждат ограничения за достъпа на деца до социалните мрежи. Австралия вече е забранила използването им от деца под 16 години, подобни мерки се подготвят или обсъждат и в други европейски страни.
Погледът към България показва, че страната ни е с най-голям ръст на достъпа до интернет сред държавите членки на Европейския съюз за последните десет години. Въпреки това с 93% покритие сме на 22-ро място в ЕС при средно 95% за общността. По дял на хората, които често използват интернет, България заема 26-а позиция, като след нас остава само Хърватия. В същото време 7% от българите никога не са използвали мрежата.
Приоритетите на българските потребители също се различават от средните за Европа. У нас интернет най-често се използва за телефонни и видео разговори чрез различни приложения, следвани от социални мрежи и чатове. Следват четенето на новини и проверката на електронна поща. Онлайн пазаруването остава по-слабо застъпено – едва в 47% от случаите, при 72% средно за останалите европейци.
Както в останалата част на Европа, достъпът до интернет у нас се осъществява основно през мобилен телефон, следван от лаптоп. По-рядко се използват настолни компютри, таблети и устройства като смарт телевизори и часовници.
Изкуственият интелект постепенно навлиза и в ежедневието на българите. Всеки пети у нас го използва, докато средно в Европа това прави всеки трети. България е сред страните с най-ниска употреба, като след нас са само Италия и Румъния. Изкуственият интелект се използва основно за лични нужди, в 8% от случаите за работа и в 5% за учене. Като основна причина за неползването му българите посочват липсата на необходимост.
От под 1% потребители през 1995 г. днес интернет се използва от близо две трети от световното население. Средно един потребител прекарва онлайн по 6 часа и 39 минути на ден, като около два часа и половина са в социалните мрежи, а почти четири часа и половина – през мобилен телефон. При децата и младежите между 10 и 24 години това време нараства до средно 7 часа и 36 минути дневно.
По данни на Световната здравна организация повече от едно на всеки десет деца до 15-годишна възраст проявява проблемно поведение в социалните мрежи и е развило зависимост към тях. Facebook остава най-популярната платформа с близо 3 милиарда активни потребители месечно.
На този фон редица държави въвеждат или обсъждат ограничения за достъпа на деца до социалните мрежи. Австралия вече е забранила използването им от деца под 16 години, подобни мерки се подготвят или обсъждат и в други европейски страни.
Погледът към България показва, че страната ни е с най-голям ръст на достъпа до интернет сред държавите членки на Европейския съюз за последните десет години. Въпреки това с 93% покритие сме на 22-ро място в ЕС при средно 95% за общността. По дял на хората, които често използват интернет, България заема 26-а позиция, като след нас остава само Хърватия. В същото време 7% от българите никога не са използвали мрежата.
Приоритетите на българските потребители също се различават от средните за Европа. У нас интернет най-често се използва за телефонни и видео разговори чрез различни приложения, следвани от социални мрежи и чатове. Следват четенето на новини и проверката на електронна поща. Онлайн пазаруването остава по-слабо застъпено – едва в 47% от случаите, при 72% средно за останалите европейци.
Както в останалата част на Европа, достъпът до интернет у нас се осъществява основно през мобилен телефон, следван от лаптоп. По-рядко се използват настолни компютри, таблети и устройства като смарт телевизори и часовници.
Изкуственият интелект постепенно навлиза и в ежедневието на българите. Всеки пети у нас го използва, докато средно в Европа това прави всеки трети. България е сред страните с най-ниска употреба, като след нас са само Италия и Румъния. Изкуственият интелект се използва основно за лични нужди, в 8% от случаите за работа и в 5% за учене. Като основна причина за неползването му българите посочват липсата на необходимост.