На 22 януари 1878 г. са открити първите български пощенски станции в Свищов, Велико Търново и Габрово – важна стъпка в изграждането на новата българска държавност и модерната административна система. Началото на българската пощенска служба е поставено още през 1877 г., когато с правителствена наредба се дава старт на организирането на местно самоуправление, включително на пощенска и телеграфна служба. По това време пощенските съобщения в Османската империя са слабо развити и не успяват да отговорят на нуждите на търговията и населението.
По време на военните действия много от пощенските и телеграфните линии са разрушени, а персоналът напуска страната. Руският военен корпус възстановява съоръженията и създава военнополеви пощенски станции. Първоначално те обслужват единствено войските, но впоследствие започват да работят и за гражданите. На 14 май 1879 г. всички станции са официално предадени на българското управление.
Историята на пощенската служба във Велико Търново започва още преди Освобождението. През 1870 г. започнало да функционира „Шерикетът” – местно акционерно дружество, което обслужвало ежедневен пощенски трак Търново-Русе и обратно. От там пощата се пренасяла с влак до Варна и параход до Цариград.През 1887 г. в нея работели 23 служители, а поради още по-голямо разрастване на службата към 1896 г., тя била отново преместена – в сградата на Хаджи Петколу (сега в нея е ДГ „Пролет” на ул. „Иван Вазов”). След 1904 г. е изместена в сградата на учителя Димитър Багрилов (бившата ДСК на свлачището). От 1912 г. се помещава в голямата двуетажна къща на Стойко Иванов, наречен Хайдут Стойко, строена през 1896 г. от най-големия търновски архитект и строител-предприемач Стоян Герганов.През 1913 г. голямото земетресение разрушава красивата къща на Хайдут Стойко и близо 3 години, до 1916 г., пощата се е помещавала в палатки и бараки на Марно поле, в района на Военния клуб. Писмата и телеграмите се връчвали на опредени сборни пунктове, на които раздавачът извиквал името на всеки получател. Самата телеграфо-пощенска станция била приютена в бюфета на Градската градина.
За рождена дата може да се приеме 10 януари 1878 г., когато започва приемът на гражданска кореспонденция в Търновската пощенска кантора. Любопитен момент е, че по време на Учредителното събрание било решено в Търново да бъде открита едноконна пощенска връзка между София и Търново. Организирана от княз Дондуков-Корсаков, тя действала от 6 февруари до закриването на събранието. Тази поща била „експресна” и по пътя не приемала никаква друга кореспонденция.
През годините пощенската служба се е помещавала в редица сгради в града, а през 1935 г. влиза в експлоатация емблематичната сграда на Старата поща. Построена по проект на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов, тя предизвиква бурни реакции сред търновци заради модернистичния си облик, който не се вписва в традиционната архитектура на Самоводската чаршия. Въпреки това сградата функционира като пощенска палата до 1954 г., когато е построена новата централна поща.
Днес Старата поща е част от историческия облик на града и се обсъжда възможността да бъде превърната в музей. Двата пощенски часовника – на старата и на централната поща – отдавна не работят, но остават символ на времето и промените в комуникациите.
По време на военните действия много от пощенските и телеграфните линии са разрушени, а персоналът напуска страната. Руският военен корпус възстановява съоръженията и създава военнополеви пощенски станции. Първоначално те обслужват единствено войските, но впоследствие започват да работят и за гражданите. На 14 май 1879 г. всички станции са официално предадени на българското управление.
Историята на пощенската служба във Велико Търново започва още преди Освобождението. През 1870 г. започнало да функционира „Шерикетът” – местно акционерно дружество, което обслужвало ежедневен пощенски трак Търново-Русе и обратно. От там пощата се пренасяла с влак до Варна и параход до Цариград.През 1887 г. в нея работели 23 служители, а поради още по-голямо разрастване на службата към 1896 г., тя била отново преместена – в сградата на Хаджи Петколу (сега в нея е ДГ „Пролет” на ул. „Иван Вазов”). След 1904 г. е изместена в сградата на учителя Димитър Багрилов (бившата ДСК на свлачището). От 1912 г. се помещава в голямата двуетажна къща на Стойко Иванов, наречен Хайдут Стойко, строена през 1896 г. от най-големия търновски архитект и строител-предприемач Стоян Герганов.През 1913 г. голямото земетресение разрушава красивата къща на Хайдут Стойко и близо 3 години, до 1916 г., пощата се е помещавала в палатки и бараки на Марно поле, в района на Военния клуб. Писмата и телеграмите се връчвали на опредени сборни пунктове, на които раздавачът извиквал името на всеки получател. Самата телеграфо-пощенска станция била приютена в бюфета на Градската градина.
За рождена дата може да се приеме 10 януари 1878 г., когато започва приемът на гражданска кореспонденция в Търновската пощенска кантора. Любопитен момент е, че по време на Учредителното събрание било решено в Търново да бъде открита едноконна пощенска връзка между София и Търново. Организирана от княз Дондуков-Корсаков, тя действала от 6 февруари до закриването на събранието. Тази поща била „експресна” и по пътя не приемала никаква друга кореспонденция.
През годините пощенската служба се е помещавала в редица сгради в града, а през 1935 г. влиза в експлоатация емблематичната сграда на Старата поща. Построена по проект на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов, тя предизвиква бурни реакции сред търновци заради модернистичния си облик, който не се вписва в традиционната архитектура на Самоводската чаршия. Въпреки това сградата функционира като пощенска палата до 1954 г., когато е построена новата централна поща.
Днес Старата поща е част от историческия облик на града и се обсъжда възможността да бъде превърната в музей. Двата пощенски часовника – на старата и на централната поща – отдавна не работят, но остават символ на времето и промените в комуникациите.